ГОРЕЩА ТОЧКА: САЩ – НАКЪДЕ СЛЕД 6 НОЕМВРИ
Обама или Ромни? Десет дни преди изборите в САЩ интригата така се е заплела, че трудно ще се разплете. Допитванията до общественото мнение са противоречиви, но толкова близки, че допустимата грешка може да обори всяка прогноза. Като се добави и сложната, непряка избирателна система, картината става още по-мъглива.
Накъде ще тръгнат САЩ след 6 ноември е въпрос, който вълнува не само избирателите. Но докато за самите американци от първостепенно значение са въпросите на вътрешната политика, развитието на бизнеса и намаляване на безработицата, за света е важно накъде и как ще тръгне най-голямата в момента икономическа и военна сила, която две десетилетия се опитва да докаже, че еднополюсният свят няма алтернатива.
На въпроса може да се отговори кратко – натам накъдето и досега. Държави като САЩ, Русия, Китай трудно променят курса си, независимо от това кой е застанал начело. Така че нито във вътрешната, нито във външната политика може да се очаква коренен обрат. Но въпросът има една важна страна – как ще стане това? Като каубой от холивудски филм, който помита всичко по пътя си (докато не го срещне някоя двуметрова гризли), или като бизнесмен, който е преценил прецизно всички плюсове и минуси и тогава действа заедно със своите партньори.
Като президент Обама успя да изчисти образа на страната, който бе натрупал много негативи поради политиката на Буш. Спази предизборното си обещание да изтегли всички американски военни части от Ирак, подготвя това от Афганистан. С ликвидирането на Бин Ладен успя да намали влиянието на "Ал Кайда". Водената от него реалистична политика по глобалните проблеми спечели симпатията на лидерите на много държави. Обратно, неговият сдържан тон доведе до упреци от верни съюзници като Израел. Останаха и много въпроси с продължение. Как ще се развива политиката на САЩ спрямо Русия, Китай, Европа, Близкия изток? В много отношения вижданията на двамата претенденти се различават значително.
Отношението към Русия и Китай е в основата на различията
Като президент Обама установи добри отношения с Китай, който се превърна в главен икономически партньор, даде начало на по-добри дипломатически връзки с Русия, ратифицира договора за съкращаване на ядрените оръжия. Но продължи да изгражда ПРО! Търсеше съюзници, дори сред противниците, по генерални проблеми, като борбата срещу тероризма, наркотрафика, разпространението на ядреното оръжие. Ако бъде преизбран има всички предпоставки, че тази политика ще продължи.
Ромни е на другия полюс. Заявлението, че Русия е най-голямата геополитическа заплаха за САЩ, предизвика естественото недоволство на Москва и стана предпоставка за охлаждане на отношенията. А това може да доведе до нежелани последици за целия свят. Затова и реакцията на Обама, че това е връщане към политиката от студената война, беше твърде на място. Не по конструктивно е отношението му и към Китай. Ромни предупреди, че още в първия ден от президентството си - без предварителни преговори - ще предприеме наказателни мерки срещу валутните манипулации на Китай.
В тази връзка заслужава внимание казаното от Збигнев Бжежински във Financial Times за последиците от подобна политика: „Русия няма да има основания да се съобразява с Америка. Тя ще се чувства свободна да окаже натиск на европейците да уважават геополитическите й аспирации в Украйна и дори Грузия в замяна на някои отстъпки относно цените на енергийния й износ. Тя ще търси по-тясно стратегическо сътрудничество с Китай. Един Китай, който вече е подразнен от склонността на Америка да се насочи към Азия във военно измерение, и засегнат от заплахите, чути в американската предизборна кампания.”
Близкият изток – взривоопасна зона
Сирия, Иран, Израел-Палестина, последиците от арабската пролет – това са само част от проблемите които има да решава бъдещият президент в тази взривоопасна зона. Да не се допусне Иран до атомната бомба, е въпрос, по който и двамата претенденти са единодушни. Различието е как да стане това. Ромни се обявава за още по тежки санкции. Според него военните действия са нещо крайно, но пък заяви, че ако е президент, ще подкрепи атака на Израел срещу Иран. Обама обаче смята, че наложените санкции са ефективни и вече отслабват иракската икономика в момент, в който международната общност се опитва да попречи на опитите на страната да се сдобие с ядрено оръжие. Ситуацията в Сирия е също повод на сериозни различия. Тук отново ми се иска да цитирам Бжежински: ”Идеята, че САЩ могат по някакъв начин да гарантират бъдещето на Израел, като наложат нов ред в Близкия изток - чрез мощен износ на "демокрация" в Сирия и Иран, е опасен блян”, заявява той в същия анализ.
Остава открит и въпросът за Европа – събитията през последните години показват, че Старият континент вече не желае да играе ролята на сателит, който участва безусловно в осъществяване външната политика на Щатите, а държи да бъде равностоен партньор.
Европа предпочита Обама
Може би и за това, докато в самата страна гласовете са разделени почти поравно, светът предпочита вторият вариант. Според ВВС, допитала се до 21 797 души от 21 страни, 50 на сто биха искали Обама да спечели изборите, докато предпочитащите Ромни са едва 9 на сто. Подкрепата не е случайна – Обама залага на диалога, дипломацията и сдържаността. Ромни е непредсказуем и създава опасения за неговите действителни намерения. Така че ще очакваме 6 ноември. Да не забравяме, че тогава ще избират и Конгрес. Според прогнозите статуквото - Сенатът - на демократите, а Камарата на представителите - на републиканците - ще се запази. Което ще усложни още повече работата на бъдещия президент. Засега е ясно само, че гласувалите предварително – а те са вече над 20 процента – също предпочитат Обама.
Йордан Дончев
