ГОСПОД МАЙ НЕ Е БЪЛГАРИН
„Господ е българин“, рече възторжено преди дни президентът Росен Плевнелиев по повод земетресенията, които треснаха Перник и София.
Тези дни обаче май ни е обърнал гръб. Или поне наполовина. Снаряди взривиха вчера Петолъчката. Евакуираха хората от близкото село. Има ранени. Градушка помля реколтата в Пловдивско. Натроши прозорци. Огъна коли. За капак изстреляната ракета срещу ледения облак падна в хипермаркет. Земята пак се разлюля.
И това само за ден. Ако ще е така и занапред, да вадим тефтерите с прегрешенията и да смятаме заради кого Господ ни загърби, слава богу - наполовина. Поне засега.
Едва ли грешниците са хорицата от село, дето гледат като писано яйце реколтата, за да има с какво да изкарат зимата. Или пък работниците в цеха за снаряди, които са там, за да има с какво да хранят семействата си. Няма да са и онези собственици на старички автомобили, дето ледът ги очука и сега ще се чудят как да спастрят отново за превоз. И Господ няма как да ни е виновен. Той само наблюдава. И записва грешниците. После идва време да ги съди. А то винаги идва. Рано или късно.
