Галин Хайтов: Голям късмет - паднах от борда и уцелих лодката, 3-ма до мен се удавиха

50-годишният Галин Хайтов от ловешкото село Торос беше в първата група спасени пътници от кораба “Норман Атлантик”. В момента той се намира в болницата на Бриндизи, където очаква да бъде опериран тези дни. Подобно на всички останали болници в област Пулия и тя е претъпкана с пациенти, в каквито се превърнаха много от оцелелите от корабокрушението.

Вместо да бъде в ортопедия, Хайтов е настанен в друго отделение поради липса на свободни легла.

- Г-н Хайтов, разбрах, че очаквате операция... Кажете ни какво е състоянието ви в момента.

- Не съм много добре. Изчаквам още, но и аз не знам какво точно...

Знам, че ми е счупена ключицата, привързан съм вече трети ден.

- Разкажете ни как точно стана инцидентът със счупването.

- Бях тръгнал по стълбите, но имаше голямо вълнение и лодката буташе стълбите. Трима души паднаха във водата, всички се удавиха. Аз пък паднах по гръб отгоре на лодката! Голям късмет. Това ме спаси.

- Болките ви сигурно са големи...

- Това са просто нетърпими болки в момента. Задната ми част, особено лявата част, бъбреците – всичко е посиняло. Докторите обаче тази сутрин още не са минали, не знам какво става. В момента се опитвам да разсъждавам - ами какво означава според вас, ако човек е транспортиран с хеликоптер до болницата?

- Че положението му е спешно...

- Да, разбира се, точно така! Аз бях единственият, който беше транспортиран с хеликоптер до болницата

Но докторът ми каза: Виж колко хора още чакат за операция. Но аз му викам: Да, разбирам, ама защо при това положение не ме транспортираха в болница в Милано, Рим, Неапол... Това ме учудва! Не знам още кога ще бъда опериран. Но нека да допълня – в момента аз се намирам в рая. Бях в ада! Голям шок!

- Къде точно се намирахте, когато чухте алармите на кораба “Норман Атлантик”?

- Аз и един друг българин – Краси (Красимир Естов – б.а.), с когото се запознахме случайно на кораба, си седяхме в колите на горния етаж. Нямаше свободни каюти, бяхме над 400 души. Казахме си: Дай да ходим в колите и да си почиваме, беше към 1 часът през нощта. Заспали сме. Но по едно време чуваме как започват да се пукат гуми. Гледам - навън дим, нищо не се вижда, беше ад. По усет разбирам какво става – тъй като познавам много добре кораба, не ми е за първи път.

Чуваше се как се пукат гумите на всяка една кола от горния, от долния етаж...

Долният етаж гореше. Обувките ми се бяха стопили. Добрах се до терасата, която води към лодката.

- Как протичаха спасителните акции в кораба?

- Ами гледали ли сте филма “Титаник”, когато се качваха на лодките? Същото е. Всеки искаше да се качи на лодката, да се спаси. Гледаш - само страх и уплаха в очите на всички! Но когато аз се качих на лодката, тя падна.

Мен бе бутнаха и аз паднах съвсем

случайно в лодката

Като се качих, си казах: Дали направих правилния избор? Погледнах кораба, а дали не трябваше да остана на него?

- Вие всъщност попаднахте сред първата група спасени и извозени пътници...

- Качиха ни на един кораб, не знам с какъв флаг пътуваше, но капитанът беше италианец. На обяд към 1 часа ни спасиха, чувствах се много зле, измръзнал, прогизнал, със счупена ръка... Как съм се качил по тези въжета, и аз не знам. В понеделник ме взеха от кораба и ме докараха с хеликоптера тук, в болницата.

- Свързаха ли се вече с вас българските власти, за да ви окажат помощ?

- Да, свързаха се, обади ми се и посланикът ни Марин Райков, а днес ми се обади и консулката. Питаха ме дали имам нужда от тях. Но аз питам каква е процедурата?

Нямам пари, нямам лична карта в момента, не мога дори билет да си купя за самолета... Не мога да отида до Рим за пасаван.

- Предполагам, че това положение ще бъде уредено от българските власти, тъй като те знаят това. А какъв беше поводът за пътуването ви до Италия? Къде живеете?

- Имам много приятели в Италия. Пътувам почти през седмица за Италия - купувам си моторчета, търгувам с коли...

Не върша нищо лошо. Аз съм от ловешкото село Торос. Ето и сега си бях сам с бусчето, но какво? Изгорях! Всичко изгоря! Имам много приятели от Неапол, от Рим, от Пескара, които искат да дойдат да ме видят, да донесат пари, подаръци, дрехи, че аз дойдох гол. Вчера ми донесоха и телефон. Вчера се опитвах да ставам сам от леглото в болницата, сега обаче не мога да стана, целият съм се надул отзад до бъбреците.

- Освен всичко преживяно какво точно загубихте на корабокруширалия кораб?

- Изгорях със стока за близо 20 000 евро. Само бусчето ми струва 10 000 евро. Имах и 4000 евро свои пари. В паниката, която беше на кораба, какво да правиш, пари ли да търсиш?

- Семейството ви от България свърза ли се с вас?

- Да, говоря постоянно с тях и с децата си. На спасителния кораб бяха заглушени телефонните линии, но там, когато ни спасиха, си казахме имената. Казаха, че веднага са ме дали по телевизията като един от първите спасени, и това е хубаво, нека да знаят хората кой е спасен. Синът ми ми звънна и ми каза: Тате, знам, че си жив.

- А какво стана с колегата ви Краси Естов?

- Нищо не знам за него, не знам къде е.

Болницата в италианския град Бриндизи, в която е настанен Галин Хайтов, след като е спасен от подпалилия се ферибот.

Източник и снимки: "24 часа"