"Гардиън": Речта на Си Цзинпин разкрива грандиозна визия за Китай

19.10.2017 / 10:30 11

В речта си на конгреса на Китайската комунистическа партия нейният лидер Си Цзинпин, наричан "председателят на всичко", изложи толкова грандиозна визия за Китай, че имаше нужда от три часа и половина, за да я обясни, се казва в редакционна статия на британския в. "Гардиън", цитирана от БНТ.


Китай навлиза в нова ера, заяви неведнъж президентът Си. Страната ще се изправи стабилна в Изтока, с високо вдигната глава - готова да се приближи към центъра на световната сцена и да стане "могъща сила", способна да поема водачеството по политически, икономически, военни и екологични проблеми. Думите му са продължение на първата му реч като лидер на страната, когато той изложи своята "китайска мечта" за обновяване на богатството и силата на страната. Този път обаче той беше много по-уверен, и това е напълно разбираемо, отбелязва британското издание.

Дори при непрозрачността на китайската политика, няма особени съмнения, че Си е най-влиятелният лидер от десетилетия. Кампанията му против корупцията се оказа както политически изгодна, така и популярна. Той установи неочаквано бърз и пълен контрол, гарантирайки влиянието си в партията, влиянието на партията над страната, и влиянието на Китай на световната сцена. Мнозина подозират, че той не планира да се откаже от поста през 2022 г., както гласи неписаното правило, и че на този конгрес няма да бъде излъчен негов наследник. Един от вероятните кандидати беше свален от поста си през лятото.

Вместо това конгресът се върти около Си Цзинпин - колко и какви постове ще бъдат заети от неговите поддръжници, как неговите тези и мисли ще бъдат включени в партийния устав. От встъпването си в длъжност като президент през 2012 г., той разчиства съперниците си и техните съюзници, получи огромен контрол над армията и пое икономиката, с която обикновено се занимава премиерът. Контролът на Китайската комунистическа партия беше засилен във всяка сфера от медиите и законите до университетите, частния бизнес и дори развлекателната индустрия, отбелязва в. "Гардиън". В същото време Китай засилва влиянието си в чужбина - откри първа своя военна база в Джибути, стартира международният инфраструктурен проект "Един пояс, един път". Загубата на авторитет, влияние и сили от страна на САЩ само му помогна.

На международния форум в Давос тази година Си се обяви за поддръжник на глобализацията, свободната търговия и борбата с промените на климата. Той беше приветстван като сила, подпомагаща световния прогрес, а държавните медии похвалиха силата на "Си-пломацията".
Всичко това стана възможно благодарение на китайския икономически растеж. Сега обаче е необходимо да се говори за глобален ренесанс, защото тези години са отминали, а партията се нуждае от нов източник на легитимност. Речта на Си Цзинпин го позиционира като третия най-голям лидер на модерен Китай след революционера Мао Цзедун и реформатора Дън Сяопин. Тя показва и акцент върху решаването на проблемите с екология и неравенството - което е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Оптимистите смятат, че само централизирана власт може да проведе реформите, необходими на Китай в дългосрочна перспектива. Песимистите все по-често подозират, че борбата с корупцията не предшества, а заменя радикалните действия. Те предупреждават, че в дългосрочен план концентрацията на властта ще доведе до нестабилност в страната и в чужбина.

Предизвикателствата са огромни. Способността на отделната личност е ограничена, както заяви Си в речта си през 2012 г., когато встъпи в длъжност. Но кой ще се осмели да му го напомни?

Добави Petel.bg в Google

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"


За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
1
0
морският (преди 8 години)
Рейтинг: 37444 | Одобрение: 21759
Германската икономика е пред избор: Китай или САЩ? Митът за трансатлантическата солидарност, отдавна критикуван от германската опозиция, получи още един удар. В обществото на германските икономисти започна дискусия по въпроса дали китайският икономически модел е по-добър от американския? За Германия, която е залята от китайски инвестиции, това има напълно практическо значение. Трябва да се вземе решение, чие влияние ще има по-голям приоритет, китайското или на американското. Не е възможно да се седи на два стола, пък и Вашингтон няма да позволи това. Нов момент в дискусиите внесе излязлата наскоро от печат книга на Вернер Рюгемер „Варианти на капитализма – сравнение на западния с китайския модел на капитализъм“. Изследвайки американския модел на капитализъм, Рюгемер стига до извода, че „капитализмът в Америка е останал все така хищнически, какъвто е бил през XVIII век“. Рюгемер пише, че: „Ако САЩ са замислили нещо в някоя точка на света, било то инвестиция, война, операция на специалните служби, или нещо друго, то това винаги се прави в полза на националните интереси на Америка, а националните интереси на другата страна въобще не интересуват американците“. По-нататък Рюгемер пише, че американският начин за инвестиране в чужбина е доста специфичен. Макар, че инвестициите са гарантирани от търговски договори и специализирани международни институции, американците не считат, че тези гаранции са достатъчни. САЩ провеждат собствена политика, обезпечавайки с военна подкрепа инвестиционните си дейности. За това служат над 1000 техни военни бази, разположени в целия свят. Авторът отбелязва, че след поражението във Виетнам, отношението на САЩ към войната се е променило. Пентагонът счита, че не е задължително да печелиш войните. Има полза от тях при всички случаи. Колкото по-продължителна е една война, или един тлеещ конфликт, толкова по-голяма печалба носи това. Деловите интереси диктуват да се приватизират множество дейности от военния сектор като частни армии, частна военна логистика, частни предприятия в интерес на специалните служби, частни услуги за военни тренировки, консултации и т.н. Рюгемер пише, че: „Американският капитализъм легитимира себе си в началото на епохата на глобализацията, издигайки лозунга за правата на човека, като едновременно с това максимално извращава това понятие“. Например от 190 раздела за правото на труд в Устава на Международната организация на труда (МОТ) към ООН, САЩ са признали само 11. Германският автор изтъква следните по-важни особености за китайския модел: Смесената икономика, включваща обществена и частна собственост е планова и се управлява от комунистическата партия; Китай няма нужда от военно обезпечаване на чуждестранните си инвестиции. Още повече, че Китай няма и военни бази в чужбина. Обаче забележителна роля в провокирането на Китай към надпревара във въоръжаването изигра президентът Барак Обама, използвайки за тази цел Япония и Тайван. Доналд Тръмп продължава тази линия. През последните години Китай започна усилено да се въоръжава, но засега действията на китайската държава имат отбранителен характер; В резултат на бурния китайски икономически ръст, САЩ определиха Китай не като най-сериозния свой конкурент, а като „системен враг“; Китайците се концентрират върху дългосрочни инвестиции в инфраструктура и предприятия, които в бъдеще ще им позволят да диверсифицират своята икономика. Такъв пример е „новия път на коприната“, от източното китайско крайбрежие до Дуйсбург в Германия; Китай активно развива отношенията си със страните от БРИКС и провежда политика, съобразена с концепцията за многополюсен свят; Комунистическата партия контролира всички важни процеси в сферата на икономиката. Например строителството на жилища, трудовата миграция, намаляване излишните мощности в металургията, трудовите взаимоотношения, движението на финансите; Китайската комунистическа партия води активна борба с корупцията. Заслугата на партията се състои в това, че тя не прави разлика между „свои“ и „чужди“. За корупция се налагат сурови наказания, включително и разстрел на висши партийни и държавни функционери; Китай е единствената държава в света, в която доходите на всички класи и слоеве от населението постоянно нарастват. Това се отнася и за средната класа и за бедните, и даже за икономическите мигранти. 700 милиона от най-бедните слоеве на населението получават помощи на планова основа, които ежегодно се индексират. От 2006 г. до 2016 г. средното почасово заплащане на един китайски работник се е увеличило три пъти (от 1.2 до 3.6 долара за час). По този показател Китай задмина такива страни като Мексико (2.10 долара), Тайланд (2.20 долара), Бразилия (2.70 долара), Индия (0.70. долара). В същото време средното възнаграждение на Запад остава без промяна или в много от страните намалява; Китай е единствената страна, където постоянно се увеличава броят на социално осигурените граждани (пенсии, безплатна медицина и образование). Безплатната медицина обхваща 1.3 млрд. граждани, а пенсия получават 870 млн. Човека; Минималните работни заплати се повишават от регионалните правителства и днес те превишават минималните работни заплати в новите страни, членки на ЕС; Трудовите права се регулират със закона от 2007 г., като глобите за нарушенията им от работодателите са много по-тежки от тези в Германия. Особен интерес за германския читател на книгата представлява темата за китайските инвестиции в Германия. Рюгемер привежда следния пример: През 2016 г. министърът на икономиката и енергетиката Зигмар Габриел дава разрешение на китайския концерн Fujian Grand Chip Investment (FGC) да закупи крупната германска технологична фирма Aixtron. Акционерите в Aixtron подкрепят това решение, но се намесват американските специални служби. Оказва се, че сделката представлява заплаха за националната сигурност на САЩ. Aixtron има филиал със 100 работници в Калифорния и властите не разрешават този филиал да бъде придобит от китайския инвеститор. Зигмар Габриел е принуден да промени решението си и сделката се проваля. Въпреки, че германското правителство и ЕК съдействат на американците за провеждане на антикитайска политика в ЕС, от 2006 г. до сега китайските инвестиции в Европа са нараснали четири пъти. Днес в Германия работят около 8000 предприятия, в които китайските предприемачи са инвестирали 60 млрд. евро. Макар че инвестиционната активност на САЩ в Европа също не е малка, нейният характер е от съвсем друго естество. В книгата си Рюгемер дава следния пример: През ноември 2016 г. хамбургската фирма Smaato е купена за 148 млн. евро от китайски инвеститор, като не е прието по-изгодното предложение на американски купувач. Акционерите в Smaato открито заявяват, че американците „изкореняват производството и съкращават работните места“ . А както пише Рюгемер: „Китайският бизнес винаги е насочен към дългосрочно планиране и разширяване на производствената база, за разлика от американските инвеститори, които имат манталитет на бандити“. Разглеждайки политиката на САЩ спрямо Китай, германският автор отбелязва, че етикетът „главен враг на САЩ“ и демонизацията на Китай са породени от заплахата Америка да загуби икономическата надпревара с Китай и затова САЩ разчитат да си осигурят победа с военна блокада и политическа изолация на китайската държава. Но за германския бизнес тези намерения са напълно ясни. В деловите кръгове на ФРГ започва да назрява протест срещу безропотното подчинение на германските власти на натиска на САЩ. Например президентът на Съюза на германските производители на метали Райнер Дулгер, който категорично се обявява против плановете да бъдат забранени китайските инвестиции в Германия, казва: „Надяваме се, че германското правителство няма да позволи на американците отново да ни заплашват, както това се случи по времето на президента Обама“. Рюгемер пише, че по това време висшите представители на германския бизнес рязко са критикували американските санкции спрямо Русия, но после са се примирили. Затова сега им се налага да търпят загубите на десетки хиляди работни места и да плащат сметките на Украйна. Дискусията по повод на тезите на Рюгемер набира скорост. Даже видния германски политик и публицист Албрехт Мюлер отправи следния необичаен призив към своите читатели: „Приятели прочетете книгата на Вернер Рюгмер и я предайте по-нататък“.
3
0
морският (преди 8 години)
Рейтинг: 37444 | Одобрение: 21759
Според проведено изследване, поръчано от Китайското правителство, последиците от нарастването на явлението корупция са много по-опасни от увеличаването на броя на битовите престъпления, или дори на тези на организираните престъпни групи, тъй като корупцията се поражда сред редиците на държавните служители и води до загуба на доверието на редовия гражданин в държавата като институция. В новия закон корупцията ще се равнява като престъпление на държавната измяна и ще бъде наказвана като нея със смърт. Преломен момент при вземането на решението за смъртно наказание бил излъченият документален филм за корупцията в България и отражението ѝ върху гражданското общество и страната като цяло. Филмът е заснет от отдела за стратегически анализи и държавно планиране на Китайската народно-демократична република, който бил натоварен с изследване на последиците от корупцията като явление. България е избрана като модел за изучаване последиците от корупцията, въз основа на резултатите от изследване на Европейската комисия, сочещо я за най-корумпираната държава в Европа. Китайският премиер Уън Дзябао останал потресен, виждайки последствията при несправяне с корупцията. Масовата загуба на доверие в управляващите и политиците като цяло и пълното неуважение и пренебрежение към държавните институции, заради безогледната корупция, ширеща се в България, от най малкия държавен служител до най-високите върхове в управлението на държавата, го накарали да вземе решението без капка съмнение. Възможността всеки един държавен служител, от редовия катаджия или низш инспектор, купувани за по десет лева или бутилка уиски, до премиер и президент, обещаващи защита от закона на мастити бизнесмени за милиони евро, и последствията от тези действия върху редовия гражданин, ужасили цялото китайско правителство. Особено фрапиращо за китайските държавни мъже било откритието на българите, издигащо корупцията на ново по-високо и трудно за справяне ниво — така наречените консултантски услуги, узаконяващи едва ли не това престъпно явление. За да разбере обикновеният китайски гражданин размера на заплахата, наречена КОРУПЦИЯ, и да приеме необходимостта от въвеждането на смъртното наказание при това престъпление, Китайското правителство е разпоредило заснетият документален филм за последствията от ширещата се в България корупция, да бъде излъчван по всички телевизии в страната, както и в киносалоните на всички китайски населени места. Филмът ще бъде прожектиран и във всички училища на Китайската народно-демократична република, с цел изграждане у младото поколение на нетърпимост към опасното явление. Филмът е озаглавен „Корупция — България, руините на една държава!“.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2026 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама