Гърци НАБИЛИ митрополит Кирил и го ВЪРЗАЛИ ЗА МАГАРЕ (Из ШПИОНСКАТА КАРИЕРА на един МЛАД МОНАХ)
Вестник "24 часа"
“Той ме хвана през шията да ме дърпа, а другите - за ръцете, да ме откопчат от парапета. Аз започнах да викам за помощ. Успяха да извият дясната ми ръка, но лявата изтърваха. Тогава един я хвана така, че за малко да я счупи. Аз изревах и започнах да се дърпам. Те ме понесоха надолу по стълбите. Като слязохме, се извъртях и те ме изтърваха и паднах на земята. Обаче ме бяха заобиколили и пак ме хванаха и понесоха навън. Аз пак виках за помощ. Когато ме изнесоха навън, началникът се разяри и развика: “Сега ще те науча аз тебе" - и ме обърнаха по лице, а той ме хвана за косата и удари главата ми в земята. Отец Партений видя това и извика: “Не му удряй главата!” Тогава началникът скочи и се хвърли върху Партений : “Дъртак, влизай в манастира! Влизай в манастира!” И го блъсна така, че той падна на плочките. В това време ми вързаха ръцете и краката, а той каза: “На мулето с главата надолу!” Но те ме поставиха седнал и ме вързаха за самара. Аз бях разчорлен, без чехли, шапка и расо. Вървим надолу и началникът ругае: “Пак добре се отърва. Ние не сме като вашите. Вашите само знаят да бият и нищо друго!” И пак ругае и псува..."
Така безславно през пролетта на 1979 г. приключва шпионската кариера на един млад монах, вербуван за агент на Държавна сигурност и изпратен на специална мисия в Светагора.
Детайлите по изгонването му от българския манастир “Зограф" той описва в подробен рапорт до водещия си офицер - полк. Христо Маринчев - негов съселянин и роднина. Въпреки провала на шпионското поприще, едва навършил 35 г., този монах на име Кирил ще бъде ръкоположен, за да носи и до днес короната на Варненски и Великопреславски митрополит.
В папките на ДС обаче той е известен просто като агент Ковачев - автор на няколко агентурни сведения и откровени доноси. Повечето от тях прекалено обстоятелствени, за да бъдат четени от някой друг освен от изследователите на архивите и може би тези, които са лично засегнати.
През юни 1976 г. ДС прави план за подготовката и изпращането на монаха зад граница, в който пише: “От проведените през последната година активни мероприятия за проникване и придобиване на материали в обект “Цитадела” - Зографския манастир, се установи, че резултатна работа може да се върши само с висококвалифицирани хора... Необходим е продължителен престой в книгохранилищата, за да може да се направи по-задълбочено изучаване на документите. С цел решаване на част от тази задача предстоящо е изпращането на секретен сътрудник Ковачев в Солун..."
Според плана монахът трябва да прекарва ваканциите в Зографския манастир, а след като завърши, да се настани там за 2-3 г. и “чрез него да се проведат мероприятия от агентурно-оперативен характер”.
Кирил е приведен изцяло на разпореждане на ДС още като войник в поделение на ГУСВ, но ходи в казармата само веднъж месечно, за да получава пари за храна. Иначе е настанен в центъра на София, в сградата на Ефория “Зограф”, където хора от тайните служби го въвеждат в занаята. Освен всичко друго специален сътрудник на ДС, който познава манастира в Света гора, го обучава как да издирва и фотографира ръкописи и документи, ценни икони и предмети на изкуството. Изнасят му беседи как да се предпазва от полезрението на вражеското контраразузнаване, как да изучава хора, как да общува с колегите си и начините за връзка с центъра и резидентурата.
Паролата е: “Имате много поздрави от дядо Йеротей." Отговорът: “Кой, дядо Йеротей от Златна ливада ли?” Оперативният трябва да уточни: “Не, дядо Йеротей от Царев брод."
ДС купува на Кирил апарат “Зенит-ЕМ” за 150 лв., куфарче от ЦУМ за 17,20 лв. и му дава 100 лв. за посрещане на някои нужди преди пътуването, както и 70 долара за из път.
Едно от първите агентурни сведения на агент Ковачев е от лятото на 1976 г. и е за посещение на 9-има студенти от Софийската духовна академия и двама преподаватели в Атон. Бъдещият владика описва как някои от младежите повръщали на лодката, защото имало вълнение и им станало лошо. Това е заедно с другите подробности по пътуването на групата.
Следващите години в своите агентурни сведения Кирил ще започне да се доближава повече до нещата, от които ДС истински се интересува, но няма да спре да описва и недъзите и слабите страни на своите събратя.
“Той каза, че отците Йоан и Поликарп са шпиони на комунистите и се стремят да опропастят манастира, тъй като игуменът е слабохарактерен.
Поликарп снимал ценностите в библиотеката и ги е давал на консулите в Солун и още повече дори - някои ценни ръкописи били изнесени от двамата и предадени на консулите в Солун”, пише агент Кирил.
В началото на 1979 г. след разговор с един руски монах той праща сведение до ДС за случващото се в руския манастир в Света гора:“Архимандрит Авел -игумен на руския манастир, бил изпратен от съветската власт да обере манастира, а за да не се знае какво се изнася, нарочни хора, преди да дойде той, запалили манастира. Когато дошъл руският патриарх Пимен, донесъл багаж 300 куфара на братята, но на връщане ги напълнили с ценности от манастира. Когато дошъл ленинградският митрополит Никодим, взел със себе си 90 куфара, епископ Мелхиседек взел 16 куфара. А пък Павел Селеванович от Солун използвал връзките си с губернатора и изнасял също ценности, защото не му се проверявал багажът. Дори се стигнало дотам, че от църквата “Покров Богородичен” от иконостаса на Казанската св. Богородица взел 41 скъпоценни камъка "За всичко това питах отец Михаил и той потвърди..."
По-нататък в критичен анализ на ситуацията той пише до полк. Маринчев: “Това даде повод на някои монаси и цивилни лица да говорят, че и ние, българите, сме същите като отец Авел и руснаците, нарочно сме запалили манастира, та по същия начин да се изнесат ценностите, както е направил Авел.”
Монахът шпионин обикаля манастирите в Атон като поклонник в расо, интересувайки се от български ценности и артефакти.
“След Великден заминахме за Иверския манастир за празника на св. Богородица. Посрещна ни много добре отец Калиник. Разведе ни в библиотеката, където има доста славянски ръкописи”, донася агент Ковачев.
Последното изречение е подчертано с черен писец от високопоставен служител на ДС с резолюция до водещия офицер на Кирил: “Др. Маринчев, надникнали ли сме в тези библиотеки?”
По-нататък монахът пише, че братята в грузинския манастир му показали църковната утвар, сред която имало вещи със славянски букви, а някои от имената му се сторили чисто български.
“На 24 април отидохме в манастира “Св. Филотей”, който е бил навремето български. Библиотеката е доста унищожена от пожарите, но има останали и ценни книги, макар че са малко. Отец Макарий, мой приятел, ме заведе в църквата и ми показа стари поменници с чисто български имена, повечето от пловдивския край. Някакъв по-възрастен монах му казвал, че имало някакъв подарък в манастира от българския цар Асен, но не го намерихме тоя надпис по вещите, които бяха в църквата.”
В едно от агентурните си сведения Кирил пише за ролята на гръцкото духовенство в армията, полицията, затворите и службите за сигурност. Описва поименно и митрополитите, които са се издигнали благодарение на връзките си с военните в Гърция.
В друго сведение донася за кипърския архиепископ Хризостом, когото придружавал при едно пътуване. “През цялото време разказваше вицове за велосипедисти, лекари, пияници и т.н., но всичките безобидни”, уточнява агент Ковачев.
Основната част от творчеството му обаче е посветена на монасите от Зографския манастир и отношенията помежду им. Всички са описани най-подробно с добрите и лошите им черти, но с подчертан превес на лошите.
По-късно в един от документите на ДС се обобщава, че Кирил е бил въвлечен във вътрешните борби в манастира. Един от монасите, на име Порфирий, се озлобил срещу него и го злепоставил пред гръцките власти, като донесъл, че пребивава в манастира без разрешение. След което гърците предприели принудителни мерки за изгонването му.
