Гърция с план за реформи за 12 млрд. евро (обзор)

Гърция подготвя пакет от реформи с икономии и увеличение на данъците за следващите две години на стойност 12 милиарда евро, съобщиха гръцките медии.

Атина имаше срок до четвъртък в полунощ да представи на кредиторите си своя подробен план за реформи, срещу които очаква да ѝ бъде отпуснат трети спасителен пакет, който да предотврати излизането ѝ от еврозоната. ЕС си постави краен срок за такова споразумение в неделя, пише 24chasa.bg.

Новият пакет съдържа мерки за събиране на повече средства, отколкото при предишните предложения, заради рецесията през последните месеци и намаляването на БВП в страната. “Очаква се мерките на стойност 8 милиарда евро, които Гърция представи за периода 2015 - 2016 г., да бъдат увеличени с около 2 милиарда на година, което ще увеличи обема до 12 милиарда евро за 2 г.”, писа в. “Катимерини”.

Предложеното повишение на данъците ще включва увеличаване на корпоративния данък от 26 на 28%, повишаване на ДДС за луксозните стоки от 10 на 13%, както и ръст на ДДС от 13 на 23% за ресторанти, преработени храни, транспорта и някои здравни услуги, предлагани от частния сектор. Предвижда се също ръст на ДДС за хотелите от 6,5 на 13%. Кабинетът на Алексис Ципрас не предвижда да отнеме данъчните облекчения за островите, за което настояваха кредиторите.

Ципрас, който се върна от Страсбург, събра икономическите си съветници в четвъртък, за да обсъдят подробностите по новия план за реформи. Преди да го изпрати на кредиторите, финансовият министър Евклид Цакалотос трябваше да го представи първо на опозиционните партии в страната “Нова Демокрация”, ПАСОК и “Потами” според споразумението за единство, подписано от премиера. Подобна стъпка е безпрецедентна, коментираха наблюдатели.

Лидерът на управляващата СИРИЗА обаче може да срещне съпротива от някои крайни фракции в собствената си партия, които се противопоставят на налагането на по-нататъшни ограничения.

Гръцките медии съобщиха, че Франция е изпратила екип от финансови експерти, които да помогнат на Атина да състави новия си план. Правителствени източник от Париж обаче отрече пред “Гардиън” новината, като коментира, че Франция наистина настоява за споразумение между Гърция и кредиторите, но не е пращала хора да го пишат.

Макар че официалният краен срок бе полунощ в четвъртък, председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предложи той да бъде удължен до 8,30 ч сутринта в петък. Същия ден планът на Атина трябваше да бъде обсъден от експерти на ЕС, ЕЦБ и МВФ. Предвидено е финансовите министри от еврогрупата да се съберат в събота в Брюксел в 4 ч българско време. За неделя е предвидена среща на лидерите от страните от еврозоната в Брюксел за 16 ч българско време, а след това от 19 ч и среща на лидерите на всички еврочленки.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск направи изявление в четвъртък сутринта, след като разговаря по телефона с гръцкия премиер Алексис Ципрас. Той настоя срещу реформите, предложени от Атина, кредиторите да обсъдят адекватно облекчаване на част от дълга ѝ. В сряда шефката на МВФ Кристин Лагард заяви , че е необходимо преструктуриране на дълга на Гърция и увери, че продължава активно да търси решение на кризата.

Тези позиции са в рязък контраст с мнението на Германия. В четвъртък канцлерката Ангела Меркел отново заяви, че Германия изключва възможността за каквото и да е опрощаване на дълговете на Гърция.

Ако Атина успее да се договори с кредиторите си, споразумението трябва да бъде одобрено от парламента в Атина, както и тези на още 15 страни от ЕС, сред които Германия, Франция и Италия.

Гърци спасяват парите си, като си плащат данъците, писа “Катимерини”. Причината била, че данъците така или иначе щели им бъдат търсени, но според тях в бъдеще трябвало да ги плащат от вече намалели депозити. Приходите за гръцкия бюджет са се увеличили за 10 дни с най-малко 1 милиард евро.

Кризата нанесе щети на туризма, като резервациите в последния момент рязко намаляха. Спад на интереса към ваканция в Гърция се наблюдава най-вече при германците, но се увеличава при британци и испанци след атентатите в Тунис. 

Свиват четирите големи банки на 2

Някои от големите гръцки банки може да се наложи да бъдат ликвидирани и придобити от по-силните си конкуренти като част от преструктурирането на целия сектор, което ще последва, каквато и да е сделката за нова помощ за страната. Това твърдят източници на Ройтерс от Франкфурт, където е централата на ЕЦБ.

Четирите водещи банки на Гърция - националната банка, Юробанк, “Пиреус” и Алфа банк, може да бъдат редуцирани до две. Това е мярка, срещу която безспорно ще има силна съпротива от властите в Атина. Обикновено  подобни промени не засягат депозити и сметки на клиенти, тъй като те се прехвърлят към новия собственик на банката.

Гръцките банки имат достатъчно ликвидност в банкоматите до понеделник, заяви Лука Кацели, ръководител на гръцката банкова асоциация. Властите в Атина удължиха банковата ваканция до 13 юли, както и ограничаването на тегленията от банкомати до 60 евро на ден. Гръцкото правителство обмисля да въведе лимит от 1000 евро в брой за изнасяне в чужбина.

Решението обаче още не е прието.

Богатите гърци се впуснаха в масов шопинг на луксозни стоки насред страховете, че правителството ще посегне на депозитите им в банките, за да помогне за плащането на държавния дълг. Магазините за бижута, компютри и електроника съобщават за рекордни продажби преди и след референдума в неделя. Служител в магазин описва ситуацията като Коледа. “Хората се страхуват, че банките ще им вземат парите, и затова искат да ги изхарчат преди срещата на финансовите министри в Брюксел. Хората са много изплашени”, разказа той.

Депутат: Не искаме българизация на обществото

Първият зам.-председател на гръцкия парламент от управляващата СИРИЗА Алексис Митропулос описа в мрачни краски ситуацията в Гърция: “Ние сме в трагична ситуация... Дилемата, която кредиторите са сложили на масата, е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане и прекратяване на отношенията с нас”, коментира той пред гръцката тв “Мега”. Според него на срещата на ЕС в неделя щели да бъдат сплашени държавите колонии, които са извън еврозоната.