Георги Денев: Три пъти отказах на "Реал" заради мама и татко

Днес легендата на ЦСКА и националния отбор Георги Денев навършва 65 години. Роден е в Ловеч. Започва кариерата си в местния “Кърпачев”, който е в “Б” група. След това изкарва един сезон в плевенския “Спартак”. През 1969 година преминава в ЦСКА, където изкарва 10 сезона. След това отива в атинския “Етникос”, а кариерата си завършва на 35 години в кипърския “Арис” (Лимасол), пише 24 часа.

В “А” група има 265 мача и 89 гола (28 и 8 от тях са за “Спартак”, а всички останали са в ЦСКА). Шампион на България през 1971, 1972, 1973, 1975 и 1976 г. и носител на купата през 1972, 1973 и 1974 г. В евротурнирите за ЦСКА има 23 мача и 3 гола (17 мача с 3 гола за КЕШ и 6 мача за КНК). 1/4-финалист за КЕШ през 1974 г.

В националния отбор има 49 мача и 10 гола. Участва на световното във Федерална република Германия, където играе в 3-те срещи от групата. Има 3 мача с 1 гол за “Б” националния тим, 19 мача с 6 гола за младежкия и 23 мача с 8 гола за юношеския национален отбор. Европейски шампион за юноши през 1969 година.

Започва кариерата си като треньор в “Арис” (Лимасол), където прекратява кариерата си. В България води родния “Ловеч” през сезона 1995/1996 г., но изпада във втора дивизия с него. След това за кратко води и “Слънчев бряг”.

Има дъщеря от първия брак и син от втория.

- Как попадна във футбола?

- От поляната. Направо от нея на тренировки. В Ловеч. Бяха бедни години.

Боси по цял ден на басейна и на поляната Тичахме, ритахме. Дойде един ден Андрей Данеков и ме забеляза. Той ме покани да отида на стадиона. Така започнах в юношите на “Кърпачев”. Никой не ме е бутал. Татко и мама бяха служители. Безпартийни. Няма как да ми помогнат. Мама работеше на каса в банката. Татко цял живот бе в месокомбината.

Сега това няма как да стане. Всеки е човек на някого. И затова футболът отива много назад. На 15 години играех в юношите и в отбора, който бе в “Б” група. 3 сезона изкарах в Ловеч. В събота при мъжете. В неделя ме пускаха при юношите. Вкарам два-три гола и ме сменят.

От Ловеч Пеньо Пецев ме взе за един сезон в плевенския “Спартак”. Един сезон. Тогава станахме и европейски шампиони за юноши. Чудя се и се мая тези хора, които са дали толкова за футбола, сега ги няма никъде. А тези, които нищо не са дали, управляват. Това е сбърканото в България.

- Кои бяхте тогава в националния отбор?

- Много хора. Павел Панов. Манасиев. Славчо Стоилов. Стефан Първанов. Румен Горанов. Треньор ни беше Димитър Дойчинов. Страхотен колектив. Спечелихме титлата след жребий. Първенството бе в ГДР. С тях играхме на финал и направихме 1:1. А преди това в групата спечелихме срещу ФРГ, Испания, Франция. На 1/2-финал срещу СССР. Страхотен отбор бяхме.

- Кой те хареса за ЦСКА?

- Манол Манолов. Дължа най-много на него. Симулията беше най-добрият треньор

в България. И изкарах 10 години в ЦСКА. Дойде Паро Никодимов и ме освободи на 29 години. Бил съм прекалено стар. А точно тогава ми бяха най-силните години. И той еднолично ме освободи. Знам това, защото са били шест човека. Петима са били да остана. Само той е бил против.

- И се оказваш в “Левски”.

- Така е. Там тренирах няколко месеца. Когато ме освободиха, срещнах шефа на ЦСКА Георги Христов. Уникален ръководител. Само поклон пред такива хора като него. Златен човек. На “Армията” трябва да му издигнат паметник. И той ми каза, че мога да отида навсякъде, но не и в “Левски”. Освобождавали ме без наказание. Значи аз съм правият. Но познавах тогава и Иван Славков, и Павел Панов, и Иван Вуцов. Те ме заведоха в “Левски”. Тренирах два месеца. Но не успяха да ме картотекират. И Батето ме уреди да отида в Гърция. С договор. Тогава платиха за мен 200 000 долара. Не знам кой ги прибра. Отказах се на 35 години в Кипър. Защото там нямаше трева, тренирахме на сгур. Започнаха да ме болят ахилесите.

- Защо не успяха да те картотекират?

- Това го разбрах по-късно. Спомням си, че реагирах доста остро. Крум Василчев бе шеф на федерацията и ме покани в кабинета си. Да видя за какво става въпрос. А там огромни купища писма. Откровени заплахи. Че ако ми бъде разрешено, ще стане страшно. Това са феновете на ЦСКА, истинските. Винаги са ми били опора.

- Всъщност е можело да се окажеш в “Левски” още след “Спартак”.

- Май е имало такава възможност. Ама са се разбрали за мен и Горанов. Единият в ЦСКА, другият - в “Левски”. Това никога не ме е интересувало. Важното е, че получих шанс да отида в един от големите отбори и да се развия като футболист. Това бе решителното за мен.

- Ти си герой в една случка, която е като градска легенда. Вярно ли е, че са се метнали пред колата ти на Орлов мост, за да не преминаваш в “Левски”?

- Абсолютно. Илия Илиев. Имах едно пежо, бях го взел. Метна се на капака - Кралю, не отивай в “Левски"!

Запалени хора имаше тогава. Истински. 5000 идваха само на тренировката ни. Сега няма толкова на мач. Има още какво да се каже. Ще минат още няколко години и ще кажа някои истини. Сега още не им е времето.

Спомням си, Ковачев веднъж ме освободи. Че съм продал мача с “Академик” (Свищов). Аз никога не съм го правил. И под нас стана митинг. Живея на едно място от 1973 г. насам. И започнаха да скандират - “Без Ковачев можем, но без Денев - не!”

- Какъв беше този мач?

- Паднахме 0:2. Те си изпадаха. Но ако не бием, “Локо” (Сф) става шампион. И така стана. Божил Колев изпусна дузпа. Мен ме смениха в 68-ата минута и хвърлиха вината върху мен.

- Тогава нямаше ли уредени мачове?

- Абсолютно не по начина, по който се действа сега. Тогава бе строго. Но си имаше военни отбори. “Левски” пък си имаше други. Но накрая всичко се решаваше на терена.

- Колко пъти са те наказвали в ЦСКА?

- Два пъти, преди да ме освободят. Единият бе този в Свищов. Другият бе в Пловдив. Сдърпахме се със Светльо Мирчев. И ме освободиха за три месеца. След това ме върнаха.

Аз винаги съм бил черната овца в ЦСКА. Три пъти са ме освобождавали. Третият път беше фатален. Моряха ни нас, от провинцията. След мен освободиха Цоньо Василев, един прекрасен човек, но от Шумен.

- Какво прави 3 месеца извън отбора?

- Тренирах си из парка. Кросове. Тенис на корт.

- Други спортове опитвал ли си?

- Няма спорт, който да не го мога. В Ловеч играех хандбал, волейбол. По-късно се захванах с тенис на корт, тенис на маса. В Ловеч бяхме силен спортен град. Който развиваше хандбал и футбол.

- Трудно ли се пробива в ЦСКА?

- Трудно. Изключително трудно. Аз първия си мач излязох с номер 5. Защото се контузи Боби Станков и той бе с този номер. Минаха години, за да взема десетката на Митата Якимов. Как пробиваш лесно при такива футболисти? Чакаш си шанса и се хвърляш във всяка тренировка на 200 процента.

- Има ли мач, който никога няма да забравиш?

- На първо място поставям този с “Аякс”, когато ги отстранихме. Те бяха на върха на славата си. След това с “Байерн”, когато на косъм се измъкнаха. А можехме да ги бием с много. Със “Сент Етиен”. И, разбира се, мачовете с “Левски”. С националния отбор №1 е мачът с Португалия, когато ги бихме 2:1. Аз и Бонев вкарахме головете.

- Тогава стигахте до бой на терена.

- Ние бяхме врагове само на терена. Извън него сме приятели. И досега поддържам връзки с Павката Панов, с Киро Ивков, с Абаджиев. Прекрасни момчета. Вярно, вече малко възрастни, но от класа.

- Защо вашето поколение не проби на световното?

- Според мен нямахме опит. Нямахме професионализъм. Много далеч бяхме от тях. Помня, че на първия мач с Швеция краката ни бяха побелели от напрежение. От неспокойствие. Сега доста млади отиват в Европа. Излизат и трупат опит. Значи имаме таланти.

- Теб не те ли искаха?

- Как да не са ме искали. На два турнира в Палма де Майорка вземах купата за най-добър играч. Лично Милан Милянич ми ги връчи. Три пъти имахме среща за “Реал”. Бях на 20 години, войник. И последния път ме пита - идваш ли, или не идваш? И му отговарям - имам майка и татко, какво ще стане с тях? Яз съм ти мама, яз съм ти тата, ми отвърна. Не мога да забравя тези думи. След това от “Байерн” ме искаха. Сигурно съм направил грешка, че не съм останал. Защото, виж колко години минаха, а веднъж не са ме поканили от ЦСКА. Хората от затвора излизат и им намират работа. Аз на мравката път правя. Това е обидното. Станах на 65 години и се чувствам млад. Работи ми се. Не е толкова сложна тази работа.

На Запад хората вземат личности, а тука, в България, вземаме мижитурки Гледай какви ходят на мачове. Има легенди, които няма какво да ядат. А дежурни ходят някои, които нямат никакъв принос. Заради това не стъпвам на мачове.

- С кого се разбираше най-добре на терена?

- С Христо Бонев. Съжалявам, че тогава не поиска да остане в ЦСКА. С поглед се разбирахме какво да правим. В ЦСКА с Петър Жеков, с Боби Станков, с Якимов.

- Ти се славеше с това, че не си привърженик на режима. Това не ти ли попречи?

- Наистина не съм. Но не съм и прекалявал. Заради това съм още здрав. Просто не се криех. А имаше такива, които се криеха и обръщаха по две бутилки уиски.

Аз съм народен човек. Който ме повика, там отивам. Аз и до днес си пия, но умерено. Един приятел в Гърция казваше - много пие, ама и много играе. На кого пречи? Спомням си Йохан Кройф, когато играхме с “Аякс” и паднахме с 1:2. Имаше банкет след мача. На стадиона. Пи две-три уискита. Захапа си цигарата. Пушеше “Кент”. Нас най-много ни попречи социализмът. Защото, ако ни бяха пуснали по-рано да излезем, друго щеше да е. А не да сме прошляци. Когато можеш да печелиш пари, не ти дават. А сега какво да правиш. Една операция струва 5000 лева.

- Защо не ходиш на мачове?

- Защото ми е обидно. Не може. Два пъти връщат един президент и ЦСКА не може да се оправи. Три пъти да връщаш един директор и той пак нищо да не прави.

- Защо в момента не върви българският футбол?

- Държавата не върви. Заради това няма оправия. Кой спорт върви в момента? Ето щангистите ги хванаха с допинг, други няма къде да тренират. Всичко разбиха, всичко откраднаха. И как да върви спортът? Искаме от нищо да направиш нещо. Събираш по 50 лева от дете, за да тренира футбол. Значи, аз никога нямаше да стана футболист. Защото нашите ми даваха по 20 стотинки за закуска. Толкова можеха. Ако някой им бе поискал 50 лева, сигурно щяха да го изгонят. Сигурен съм, че и с други е било така. Как да се възроди футболът по този начин? На Пеле баща му е бил обущар. Едва ли е плащал такса. Трябва да се работи. Да се вложи в базата, да се открие талантът. Иначе си оставаме само със спомените.

- Виждам, че трудно ходиш. Това ли е споменът от футбола?

- Засега е това. Трябва да сменям ставата. Сега ходя на изследвания. Но не съм решил кога да направя операцията. Доста хора са като мен. Вуцов и двете смени. Зафиров - също.

- Видя ли свой наследник в ЦСКА?

- Е, той е един. На него му дадоха и прякора ми - Кучето. Стоичков. Уникален футболист. Има таланти. Не е толкова зле положението. Но трябва да се намерят и да се развият. Трябват хора, които да имат търпение с тях. А не провалени специалисти

- А твоите, личните?

- Имам дъщеря на 33 години. Синът ми е на 15. И той се занимава с футбол. Но не е в ЦСКА, нито в “Левски”. В една частна школа е. Беше в “Академик”, но не го пускаха, защото някой ме натопил.

В България се живее само на клюки, на еснафщина, на егоизъм. А погледнете сърбите. Той не го познава, ама като го питаш за него - он е велик. А тук всеки срещу всеки говори. Само плюене и помии. Виж какво се изсипа и върху Стоичков? Някои хора по три пъти минаха през ЦСКА като Цецо Йончев например. Други ни държат надалеч. Защото няма да им цепим басма.