Георги Ковачев, втори в листата на България без цензура: Депутатът дължи отчет на избирателя, а не обратно
Г-н Ковачев, преди 30 дни варненци знаеха за Вас, че сте 40-годишен финансист, семеен с две деца. Какво важно успяхте да им кажете за себе си в рамките на последния месец, за да спечелите доверието им като кандидат за народен представител от България без цензура?
Работата на терен, която в ББЦ е основен подход, ми позволи за тези 30-ина дни да се срещна със стотици хора, живеещи както във Варна, така и в общините от областта. Надявам се след всички тези срещи да съм успял да убедя хората в решимостта си да работя здраво за изпълнението на всяко обещание, което дадох по време на кампанията. Аз съм обещал пред себе си, че ще работя така в Народното събрание, че, като се прибирам във Варна, да имам очи да се изправя отново пред тях и да им докладвам какво съм свършил и какво не. Смятам, че точно тази връзка между избиратели и избрани се скъса фатално в последните години и това е причината за тоталното отвращение, с което хората гледат на политиците, изборите и всичко, свързано с властта. Смятам също така, че именно нашето поколение е в състояние да върне тези отношения в нормалното им русло. А, ако не е въпрос на поколение, знам, че хората, които сме под знамената на България без цензура, сме единни в позицията си, че избирателят е онзи, на когото депутатът дължи отговорност и отчет, а не обратно.
Как точно ще възстановите и ще поддържате активна тази връзка с избирателите – не е ли подвеждане подобно обещание?
Повече от година България без цензура доказва със стотиците си срещи из цялата страна, че не се интересува от хората и техните проблеми само по време на предизборната кампания. До голяма степен програмата на нашата партия е написана от всички, с които се срещнахме и които споделиха с нас тревогите си, исканията си, изискванията си към своите представители във властта. Ние не само не искаме, ние нямаме право да прекъсваме връзката си с хората, които ще ни се доверят и ще очакват от нас да защитим правата и интересите им. Още на старта на кампанията лидерът на ББЦ г-н Николай Бареков обяви, че офисът на партията на бул. „Приморски“ 39 ще бъде отворен за неправителствени организации и структури за техни срещи и инициативи. След края на кампанията това ще стане факт и ще се превърне в естествена среда за постоянна връзка между нас, депутатите от ББЦ, и гражданското общество. Този офис ще бъде постоянно действаща приемна, в която варненци ще могат да поставят проблеми – от закон до лош съсед, на които заедно ще търсим решения. Защото в нашите редица има десетки много подготвени хора, твърдо решени да бъдат част от решенията, а не от проблемите на варненци. Всеки месец депутатите от ББЦ ще даваме отчет за онова, което сме свършили в народното събрание и за онова, което не сме. На електронната поща на партията [email protected] хората ще могат да се подават всякакви сигнали, по които ние ще имаме ангажимента да реагираме.
В програмата си за Варна сте записали, че ще гарантирате прозрачност и граждански контрол върху местната власт при разходването на публични средства, какво имате предвид?
Това ще бъде една от първите и основни инициативи за промяна на законодателството, което ние, депутатите на ББЦ, смятаме да предприемем. А именно – промяна на Закона за обществените поръчки и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тази промяна трябва да даде повече правомощия на Общинските съвети по разходването на публичните средства. В момента в този процес Общинският съвет е буквално неглижиран – има свои представители в комисиите, които доказано нямат нито решаващи правомощия, нито подлежат на ясен и конкретен контрол. Практиката в момента показва, че чрез една от многобройните вратички в законодателството и по волята на прокметските мнозинства в местните парламенти съветниците в комисиите гласуват послушно и колелото се завърта, без градският законодателен орган практически да може да следи разходването на публичния ресурс. Като добавим към това е порочната практика, въведена от години във Варна – кметът да има право на вътрешни трансфери на средства от сметка в сметка, порочният кръг се затваря фатално. Нашата идея е именно Общинският съвет да е органът, който да има решаващата дума по условията, по които ще се проведе поръчката, той да има правомощия да проследява сроковете в нея и усвояването на средствата. В крайна сметка общинските съветници по места са представителната извадка на обществените нагласи, затова е редно те да имат права и отговорности. Досегашната практика, особено във Варна, виждате до какво води – ключови за града проекти са в тотално просрочие: Интегрираният градски транспорт, например, е само с един от 10 изпълнени елемента и има реален риск градът да не види и лев от европейските пари. Подобна заплаха тегне и над други европроекти. Ако се стигне до там, каквито опасения имаме, Варна ще изпадне в ситуация да остане практически без пари в общинската хазна, което неизбежно ще доведе до повишаване на местните данъци и такси.
Едно от обещанията, които дадохте на варненци е законодателно да принудите Общините да създават условия за безплатни летни занимални. Възможно ли е това да се случи?
Тази идея е само стъпка от онова, което властта – местна и централна, дължи на образованите и работещи български семейства с деца до 12 години. Защо до 12 ли? Ами, защото Законът за закрила на детето ни задължава до навършването на 11 години на децата да им осигуряваме присъствие на пълнолетен човек в жилището, докато ние сме на работа. Как да става това? Родителите трябва да избират – или да работят и да изкарват прехраната, или да спазват закона. Затова ние смятаме, че общините трябва да осигурят възможности и в извънучебно време, особено в лятната ваканция, за безплатни занимални. Знаем, че не всички родители могат да си позволят таксите на частните. Не струва много усилие да се разработят критерии, по които да се подбират семействата, на които ще се предоставя тази услуга. База също не се очертава да липсва, тъй като и в момента Варна отчита 300 незаети места в детските градини, а спадът в раждаемостта след 2010 г. е сериозен. Това означава, че отново ще има празни помещения във вече построени сгради, които могат да бъдат използвани. Въпрос на сметка е и издръжката на персонала, който ще обгрижва тези деца. За нас в България без цензура грижата за подрастващите българи наистина е основен приоритет. Сред първите ни действия в 43-ия парламент ще бъде пакет от предложения за качествено модернизиране на образователния процес. Ще започнем от това, че не може чантите на децата да тежат повече от самите тях. Освен гарантиран ръст във възнагражденията на учителите, ще заложим и алгоритми за тяхното обучение – българските учители имат нужда от постоянно повишаване на квалификацията, за да не изостават от поколенията, които обучават – да говорят и да чуват техния език. Не мога да приема децата ни да бъдат обявявани за оглупяващи, неграмотни и пр. Българчетата са и умни, и креативни, и перспективни. Трябва обаче програмите за обучението им да достигнат до 2014 г., да са на разбираем език и да се поднасят интересно и атрактивно на вниманието им.
Темата с образованието в тази кампания, сякаш бе избутана от тежките проблеми с безработицата и безспорната нужда за нови работни места, но не считате ли, че именно образованието е ключът към възраждането ни като нация и като пълноценни европейци?
България без цензура е сред малкото партии, от чийто фокус образованието на е слизало. Ние сме първата политическа сила, която дръзна да хвърли камък в блатото и да поиска въвеждането на задължителен образователен ценз за гласуване. Не може хора, които не знаят азбуката, да смятаме, че откриват осъзнато политическите послания и формации, на които да заложат. Всички знаем как се провежда изборният туризъм. Не познавам българин, на когото това да му харесва. Затова трябва да сложим край. Смятаме, че няма нищо унизително или дискриминационно в това да бъдат положени тестове по български език, преди да се упражни правото на глас. Още повече, че ние просто призоваваме всички да сме равни пред закона – щом в Република България образованието до 8-и клас е задължително, защо да правим изключение за живеещите извън пределите на страната ни, които идват само да гласуват. Нали по Конституция българският език е задължителен за всички ни?
Спокойно ли очаквате утрото на 6-и октомври, когато изборните резултати ще са известни и вече ще е ясно кой кой е в българския политически живот?
Спокоен съм, че в рамките на тази кампания не излъгах и не подведох никой с ангажименти, които няма да изпълня. Кураж ми даде и желанието на хората от Варна и областта за промяна. Затова очаквам на 6-и октомври въстаналите срещу порочното политическо статукво, съсипало държавата ни в последните две десетилетия, да са в пъти повече от привържениците му.
