Гергьовден е! Честит имен ден на всички празнуващи
![](https://static.petel.bg/resources/2019/05/06/big_30_2.jpg)
На днешната дата (6 май), всяка година почитаме свети великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква, пише Vesti.bg.
В народните представи св. Георги е покровител на стадата и овчарите, а от III век и на войската.
Над 170 000 са българите, които се казват Георги и в това отношение името на храбрия светец-покровител на войската оглавява класацията на най-разпространените български мъжки имена, изпреварвайки в това отношение дори считаното за най-популярно родно име Иван.
По времето на император Диоклетиан той е войник в Римската империя.
Обезсмъртен в мита за свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталуния, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
На иконите св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Православната църква в Гърция и в Румъния чества паметта му на 23 април.
Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник.
На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия.
Той започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия.
Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.
Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка.
Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.
През 1993 г. с постановление на МС от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Днес имен ден имат носещите имената Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им.
И както се пее в една българска народна песен: "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден...", днес ви предлагаме да се върнем назад към хубавите традиции, завещани от нашите деди и да предадем поверията за Гергьовден на поколенията.
Ето кои са поверията за Гергьовден, завещани от дедите ни:
1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
4.На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.
5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.
Снимка: Nosia.bg
6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
7.Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.
8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.
9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Снимка: Nosia.bg
10.На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!