Горе ръцете, пешеходци!

 

„Къде са ви ръцете, не ви виждам?! По-високо, хайде сега и другата ръка!” Не, не, не прибързвайте със заключенията. Не става дума нито за  юбилеен концерт на пайнерките, нито за телевизионна гимнастика. На подобна сценка с този диалог може да се натъкнете още на следващото кръстовище, където напористи катаджии ще ви амбицират да проявявате по-голяма активност във вашата роля на пешеходец. Няма грешка, всичко това е част от новата инициатива на КАТ. Оттам ни открехват на добрата практика, според която най-добре е преди да стъпите на пешеходна пътека, да вдигнете високо ръка към колите. Така ясно и недвусмислено ще заявите своето намерение да пресечете, а шофьорите ще могат да ви видят навреме и ще останете живи и здрави. Не се бяхте замислили за тази опция, нали? Там ви е и грешката. Затова сте изгубили сумати време на тази пуста зебра в надежда някой по-съвестен или объркан шофьор да ви направи път, за да преминете. Полицаите мотивират инициативата си със зачестилите инциденти. Според тях много често деца и възрастни изкачат изненадващо  на пешеходната пътека и шофьорите нямат време да реагират адекватно. Изходът от този сблъсък винаги е в полза на автомобила, припомнят катаджиите. 

Вие представяте ли си каква изненада преживява всеки водач на лек автомобил, когато на зебрата изскочи човек. Ами то не е за вярване, пешеходна зона, а хора изскачат. Кой да е подготвен за подобна среща? Аз дори предлагам тази идея да се развие и да помислим за цялостна хореография по повод пресичането по пешеходна пътека. Абе нека да не си оставаме само с това постно вдигане на ръка. Някое съчетание ни трябва, въжета, обръчи, мажоретки дори. Нека добре да афишираме желанието си да пресечем, иначе кой ни знае какъв го търсим на тази зебра. Еми че ние може там всичко да правим: табла да ударим, вестника да си четем, да жулим бирички. На зебра може всичко да се прави. 

Може да почерпим опит и от великия Камен, инженер Донев, който в своето представление за народното творчество дава безценни съвети към пешеходците. Според него хубаво е на зебра винаги да тръгваме от нисък старт и с подходящи обувки. Така и за здравето си се грижим, един път, а втори път - пазим живота си. Абе така ще е - на война като на война. 

 

Иван Големанов