Гражданите ще могат да съдят държавата за съдебни актове, с които се нарушава презумпцията за невиновност
Пиксабей
Държавата да отговаря за вредите, които е причинила на гражданин с акт на съдебен орган по наказателно производство, който не се отнася до окончателното произнасяне за вината и в който той е представен като виновен. Такава промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предлага Министерството на правосъдието в пакет от изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани най-вече с правата на заподозрените, пише Лекс.бг
Както е известно, преди две години в ЗОДОВ (чл. 2, ал. 1 т. 8) беше предвидена възможност да се търси обезщетение при „установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен“.
Сега се предлага тя да бъде разширена по следния начин: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност, при публично изявление, в което обвиняем и подсъдим се представя като виновен или в акт на съдебен орган по наказателно производство, който не се отнася до окончателното произнасяне за вината и в който лицето се представя като виновно“.
В отделна разпоредба (нов чл. 2г) е предвидено още един път, че „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от длъжностни лица при публично изявление, в което в нарушение на презумпцията за невиновност лице се представя като виновно“.
Съществена промяна е, че се дава възможност гражданите да предявят исковете си за изказвания или актове, с които е нарушена презумпцията за невиновност, още докато тече наказателното производство. „…нарушението на презумпцията за невиновност може да бъде осъществено по всяко време преди произнасяне на окончателната присъда, включително и при осъдителна такава, и не е необходимо изчакване на приключването на процеса“, обясняват вносителите.
Те мотивират промените в ЗОДОВ с изисквания на Директива 2016/343, според която държавите членки трябва да вземат мерки за спазване на презумпцията за невиновност в рамките на целия наказателен процес, включително да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана с влязла в сила присъда, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публични органи, както и в съдебни решения, различни от тези, касаещи въпроса за вината.
Премахват чл. 423, ал.3 НПК
След поредица от решения на Съда на Европейския съюз, свързани с възобновяването на наказателното производство по искане на задочно осъдения, Министерството на правосъдието предлага реформа на правилата в НПК.
Най-съществената е, че отпада правилото на чл. 423, ал.3 НПК, според което „производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини“. Както „Лекс“ писа, СЕС прие, че тя нарушава принципа за ефективност на производството и на практика означава да се принуди човек, който все още е на свобода, да стане затворник, за да може да се ползва от правото си на нов съдебен процес (повече виж тук).
Сега от МП предлагат в чл. 423 да се предвиди, че
„Искането се уважава, освен ако:
1. осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство:
а) и след като е бил уведомен за последиците от неявяването му пред съответния орган и възможността делото да се разгледа в негово отсъствие или,
б) след като е упълномощил защитник или се е съгласил назначеният служебен защитник да го защитава в цялото наказателно производство, се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 не може да бъде изпълнена;
2. след изпълнение на процедурата по чл. 247в, ал. 1 осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.“
Гаранции за правата на заподозрените в престъпление
Както е известно в България не съществува фигурата на заподозрян в престъпление, правото на ЕС обаче гарантира серия от права на тези лица.
В няколко решения СЕС констатира, че у нас процесуалните права и гаранции за тях се прилагат само когато са задържани. Съдът в Люксембург е категоричен, че това не е достатъчно. „Всички лица, които не са задържани, но за които компетентните правоприлагащи органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, трябва да се ползват от правата и гаранциите, посочени в директивите, от момента, в който са уведомени за това, независимо дали чрез официално волеизявление или чрез директно предприемане на действие срещу тях“, посочват от МП.
Затова в предлагат в НПК да се регламентират задължителни действия за уведомяване за процесуалните права и предоставяне на възможност за тяхното ефективно упражняване „на лица, за които компетентните органи имат данни или съмнения, че са взели участие в извършването на престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение съгласно НПК и спрямо които са предприети действия по разследване“. Т.е. когато с тях се извършва разпознаване, претърсване и изземване, обиск и др.
По отношение на случаите, при които свидетел започне в хода на разпита да се самоуличава в престъпление, се предвижда разпитът да бъде прекратен и разследващият да го уведоми за правата и да му даде възможност да ги упражни. Така се процедира и при очна ставка.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
