ХОРХЕ ПАРДО – „НАЙ-ДОБЪР ДЖАЗ МУЗИКАНТ НА ЕВРОПА” ПРЕД „ПЕТЕЛ”: ДА СВИРИШ НА ДУХОВ ИНСТРУМЕНТ Е ВСЕ ЕДНО ДА ВДЪХВАШ ЖИВОТ

Саксофонистът Хорхе Пардо е един от най-прочутите испански музиканти - свирил дълги години в групата на Пако де Лусия, партнирал си с имена като Чък Къриа, Камарон де ла Исла, Томатито и Чано Домингес. С повече от 150 концерта на година, 20 самостоятелни диска зад гърба си и участия в множество различни проекти, Хорхе Пардо неслучайно бе награден в края на миналата година с отличието “най-добър джаз музикант на Европа” и така стана първият испански музикант, носител на това признание. Той ще гостува за втори път в България, но за първи път ще свири във Варна,  и то като лидер (при първото си гостуване през 1996 г. той е част от секстета на Пако де Лусия). Испанският артист ще представи своя проект Huellas(Следи) в компанията на невероятния фламенко китарист Хосеми Кармона и талантливия перкусионист Бандолеро. Концертът му във Варна на 20 август в Летния театър бележи край на дългото му турне в Европа.

 - Как се влюбихте във фламенкото,  като срещнахте Пако де Лусия ли,  или нещо у вас бе засвирило на тази вълна още преди това?

            Фламенкото има един ритмически език, носи една полиритмия, която почти те хипнотизира, кара те да се чувстваш в нещо като транс и те завладява. Близко е до джаза в този ритмически аспект за мен. И не просто ти харесва, обсебва те. Фламенкото носи такава мощ, тази музика, този вик от древността толкова силно те хваща и те увлича, че искаш да влезеш все по-дълбоко и по-дълбоко, да научиш повече.

 - Вие участвате активно в процеса на оформяне образа на иберийския джаз и отварянето на фламенкото към други стилове, какво ви донесе това време? И как можем да определим вашата музика - обърната повече към джаза или към фламенкото е?

- Да, може да се каже, че участвах в този процес - срещата ми с хора като Пако да Лусия и Камарон де ла Исла беляза пътя ми, после се срещнах с други негови колеги китаристи - Ал ди Меола и Джон Маклафлин, въвеждахме заедно с Пако Чък Къриа във фламенкото и така мога да изреждам куриозни случки още дълго време. Но относно музиката, която свирехме и още свиря, не може да се пришие точно определение - тя е моя музика, това съм аз, моята душа в нея живеят и двата стила, пък и още други неща, които са само мои.

- Каква част от музиката, която изпълнявате на концерт, е импровизирана?

- Голяма част от нея  - във фламенкото и джаза, ако говориш езика им, бързо можеш да скочиш в една или друга посока и от фраза на фраза да отидеш в посока, в която не си предполагал и така всеки концерт е уникален не сама в емоционално, но и в музикално отношение.

Старая се да направя така да изглежда, че инструментът свири сякаш сам без моя помощ – да се лее леко музиката... Фламенкото притежава такова мелодично богатство – това е музика, която се захранва от мелодичните криволичения на ориенталската традиция – от индийското наследство, което носят циганите, от арабската музика, от византийската традиция – и оттам идва тази пищност на неочакваните обрати във фразите, подобно донякъде на блуса, но друга страна това не е модална музика, а се радва на различни западни хармонии – можеш да свириш Стравински в стил булерия или пък Бах в стил солеа... Репертоарът на фламенкото е много голям и това също го прави много привлекателно и интересно.

Днес казват, че смесицата на стиловете едва ли не е измислена вчера, а ние с Пако (де Лусия) и с другите музиканти правим точно това вече десетилетия.

- Свирите на флейта и саксофон, но сте започнал на китара първоначално, и после сте се сдобил с първата си флейта, продавайки сапуни по домовете...

- Да, така е - много исках да имам хубав инструмент и едно лято работих усилено, продавайки сапуни, за да си купя флейта. Родителите ми нямаха възможност, пък и доверие ми нямаха, и трябваше сам да докажа, че мога да постигна това.

- Защо се обърнахте към духовите инструменти? Да играеш с въздуха е нещо като връзка с живота и дишането.

Духовите инструменти много ме привлякоха - да свириш на тях е все едно че вдъхваш живот - това е и алюзия с библейското дихание Божие. И не знам как да го обясня, но едно дихание, вдъхване в инструмента казва много... Можеш да пееш с флейтата.

- Какво означава за вас наградата “Най-добър джаз музикант на Европа”?

- Да си кажа честно, бих предпочел да бях спечелил от новогодишната лотария - в рамките на шегата, разбира се. Щом като се събудя сутрин, видя до мен флейтата и саксофона, и се надигна от леглото с мисъл за нещата, които трябва да свърша през деня, значи всичко е наред. Аз се радвам ежедневно, че мога да правя онова, което искам и ме удовлетворява. Но да получиш признанието, което аз получих, е повече от хубаво, пък и хората гледат с различно око на теб.

- Макар че вие казвате, че "многото прожектори могат да те заслепят"?

- Да така е, вярвам, че на сянка се работи по-добре – човек винаги трябва да е обърнат навътре към себе си и да има рефлексия върху това, което прави, така е по-спокоен и може да види дистанцирано своята работа.

- Какво стои зад албума Huellas, който ще представите във Варна?

- Huellas това са следи, отпечатъци, които човек оставя. Някои се изтриват от времето, докато други сякаш по чудо остават хиляди години – това е намигване към археологията, разбира се. С този албум бих искал да загатна за следите, които са оставили у мен много хора и които аз бих искал да оставя. Музиката от този албум е подготвяна няколко години и затова и се получи двоен – имах много записани неща, които не можех да пренебрегна. В записите участват около 50 музиканти – Томатито, Ниньо Хоселе, Хосеми Кармона, Карлес Беневент, Чано Домингес, Хавиер Колина и още много други... също така сме използвали и разнообразни инструменти - фламенко китара, маримба, вибрафон, перкусия, духови(тромпет, саксофон, тромбон) - различни нюанси. Най-хубавото е, че в този проект участват много музиканти, някои са част от диска, други не, но всички те са част от моят свят и са мои колеги и от тях черпи живот, храни се моята музика - и всяко изсвирване на написаната музика от Huellas е на практика един нов диск. 

- Какво е за вас успехът?

            Успехът е да се посветиш на това, което обичаш, и аз в това отношение съм спечелил от лотарията. И другата страна на успеха е да признаят твоите колеги да те ценят, да усещаш топлото отношение на другите музиканти.

 

 

Интервюто е предоставено от "Джаз Плюс - концерти"