Юлия Георгиева, илюстрации Владимир Димитров

Не мога да разбера защо у нас хората с рак на мозъка умират, при положение че има ефикасно лечение, а България е избрана да бъде подпомогната финансово със създаването на специализирана клиника и има достатъчно обучени в тази област специалисти! Необходими са само един подпис от страна на здравното министерство и създаване на клинична пътека за лечението, което е конкурентно на химиотерапията. С този въпрос вече повече от година всяка сутрин се буди варненският художник Владимир Димитров, който от април 2011 г. живее с диагнозата  мултиформен глиобластом. Съпругата му Ралица скромно казва: „Владо е един обикновен човек, който цял живот се занимава с рисуване.“ Всъщност варненецът не е просто един обикновен човек, който умело борави с четката. От 1990 г. насам вади хляба си с таланта, който притежава. Неговите работи са познати на всеки, който поне веднъж е стъпвал на Царевец, в Плиска, Римските терми, Аладжа манастир, Археологическия музей и други паметници. Всички изображения и възстановки са негово дело. Години наред Владо прави карикатури за читателите на „Народно дело“ и рисува исторически комикси. От 1994 г. работи за издателство „Славена“. Участва в редица проекти, преплитайки таланта с интереса си към историята. Вярва, че добре илюстрираните учебници ще помогнат на подрастващите, но и на възрастните да опознаят по-добре миналото си. 

Вярва обаче и в нещо друго. Че ракът е победим, когато зад гърба ти стои не само семейството ти, но и екип отлични лекари, каквито България има. „Професионализмът на д-р Емануил Найденов от клиниката по неврохирургия в университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София, на проф. Брусарски и на техните колеги е признат на световно ниво. Лично проф. д-р Стефан ван Гол, който завежда белгийското невроонкологично отделение и лаборатория по експериментална имунология при университетската болница Gasthuisberg, е казал при едно от посещенията си у нас, че следващата клиника по имунотерапия ще бъде тук заради добрите ни специалисти“, коментира Владо. Белгия ни осигурява както обучението, така и оборудването за бъдещата клиника, където ще бъдат спасени хиляди животи.

Диагнозата

Красивият свят, който Владо си изгражда чрез прекрасното си семейство и възможността да превърне таланта си в професия, рухва през март 2011 г., когато го сполетява удар. Той е предшестван от главоболие, което продължава няколко дълги седмици и което художникът отдава на стреса. „Но аз забелязах, че заедно с главоболието той започна да забравя имена на хора и дори на предмети“, спомня си съпругата му Ралица. Скоро Владо заболява и от ангина. Състоянието му се влошава – настъпва период, в който не може да чете и пише, спира да рисува. Съпругата му тръгва да го води по доктори, като през цялото време настоява да му се направи скенер на главата, който неколкократно им бива отказан. В крайна сметка един невролог чува молбите й, а резултатът е категоричен – мозъчен тумор.

 „Най-страшното беше, че има момент, в който ти се поставя една диагноза и ти не знаеш накъде да тръгнеш, какво се случва и какво предстои. Ужасното е, че никой нищо не ти казва, и то при положение че за Владо всеки един ден беше от огромно значение“, коментира Ралица. Лекарите казват на семейството, че се налага мозъчна операция, но те трябва да изберат кой и къде ще я прави. И започва лутането, докато една рентгеноложка в МБАЛ „Св. Марина“ не ги насочва към проф. Брусарски в столицата. „Отидохме първо в „Токуда“, но там така ме наплашиха, че си тръгнах. Когато се срещнах с проф. Брусарски в „Св. Иван Рилски“, той се отнесе много професионално и ние му се доверихме. Приеха ме, оперираха ме, а аз се възстанових за ден“, разказва Владо. Още на втория ден след операцията хваща скицника и молива, за да види дали все още има отношение към рисуването. „Тогава направих за два дни 18 карикатури, една след друга на всякакви теми, всичко, което ми хрумне“, казва художникът. Следват лъче- и химиотерапия, диета, контролни изследвания, които са чисти до май т.г., когато лекарите се натъкват на два рецидива в мозъка. 

Терапията

Лекарите на Владо предлагат нов тип лечение, което се прилага в Белгия, Германия и САЩ. „Всичко се преобърна за втори път. Но лекарите още в деня на изследването и лошите резултати ни предложиха терапия, която ние приехме незабавно“, разказва художникът. Така той става вторият българин, който заминава за Белгия на имунотерапия, обещаваща над 10 г. преживяемост. Средствата за лечението, което струва 30 000 евро, са отпуснати от Белгия по проект, който движи д-р Емануил Найденов. Лечението се състои в създаването на индивидуална ваксина, разработена въз основа на извадения при операцията на пациента тумор. От него се изолират антигени, чрез които се активират имунните клетки на тялото, които отново се вземат от пациента. Така направеният серум противодейства на рака. По проекта, който досега е спасил живота на двама българи, може да се поеме лечението на още един или най-много двама болни. 

Годишно от този вид рак у нас обаче се разболяват около 300 души, а получат ли диагнозата си, дните им са преброени. Това може да се промени, и то кардинално. За целта здравното ведомство трябва да одобри отварянето на специализирана клиника по имунотерапия, както и да предвиди клинична пътека. Терапията на пациентите у нас ще струва около 1500 лева, а не 30 000 евро, които сега се плащат за лечението в чужбина. Очакванията на белгийците обаче са срочни. След като те платиха лечението на наши пациенти, след като обучиха екип от български специалисти, след като отпуснаха пари за оборудването на технологичната клиника, очакват, че до края на тази година или най-късно до началото на 2013 г. България ще предприеме необходимите мерки, за да се погрижи оттук насетне за своите граждани. В крайна сметка ни научиха да ловим рибата, а като бонус ни подариха и въдицата. Трябва само разрешителният билет. Ако това не се случи, белгийците с основание ще се изтеглят от страната ни и ще насочат усилията си в друга географска точка. А българите с рак на мозъка ще продължават да умират за броени месеци. „В момента страната и хората имат уникален шанс, но трябва да се подпишат документите, за да се върне надеждата на хората“, коментират Владо и Ралица.