ХУМАНИТАРНА ЕНИГМА

Отново имаме нужда от хуманитарна помощ, също като в началото на 90-те. Признаваме го едва-едва, с половин уста и, естествено, с много уговорки. Но пък няма как да го отречем, защото този факт става все по-труден за скриване. Сигурно някой ще каже, че днес групата на нуждаещите се от помощи не е като в първите години на демокрацията. Така е, по-малка е, но пък някои хора живеят в мизерия, която тогава, преди нескончаемите трусове в икономиката ни, беше немислима. Нещо повече, групата на тези, за които всекидневието изглежда като справяне с природно бедствие, става все по-голяма. Преди 20 години много благотворителни организации от Европа помогнаха на нас, бедните българи. Всъщност така и разбрахме, че ЕС е нещо хубаво. Сега самите ние сме част от ЕС, но пак се оказва, че имаме нужда от помощи. Дали защото сме все така бедни? Или защото така и не се научихме сами да си помагаме?