Хора с увреждания поискаха грижата за тях да се признае за труд

Веселин Златков

Десетки хора с увреждания и техните родители излязоха на протест пред ФКЦ във Варна, настоявайки държавата да защити адекватно техните права. Проявата е част от национална кампания, която цели приемането на промени в законодателството и постигане на справедливост за тази група от българското общество. „Ние просто сме подложени на геноцид, ние съществуваме на ръба на оцеляването“, заяви Светлана Дякова, координатор на протеста под наслов „Искаме права, не ограничения“ във Варна. По нейни думи, в България няма законодателна рамка за хората с увреждания, както и за техните родители и семействата, които се грижат за тях. 

Най-големият парадокс е, че не съществува дори единен регистър, който да показва колко лица и с какви увреждания живеят у нас. Ако такъв бъде създаден, ще може да се създаде цялостна национална стратегия за грижата за тях. Регистърът трябва да обхваща лицата с увреждане още от раждането им, за да може семействата им да получават подкрепа от държавата. Данните ще дадат основа и за изграждането на необходимия брой центрове за засегнатите в различните възрасти, а в момента услугите за тях със сигурност не достигаг.

Светлана Дякова каза също, че реалната ситуация у нас просто принуждава единият родител на дете с увреждане да се грижи за него, при това често без никаква специализирана подкрепа. Тази грижа се превръща в негова професията. 
Проблемът обаче е точно в това, че родителят не получава нищо за този тежък труд, за който в повечето случаи са необходими и специални познания. „Родителят, който остане вкъщи и полага т.нар. „обществено полезен труд“, обслужвайки 24 часа детето или лицето с увреждане, не получава абсолютно нищо за труда си. Не му върви трудов стаж, не му вървят социални осигуровки“, заяви Дякова.

Тя допълни, че лично е спечелила дело срещу държавата, което доказва, че родителите на хората с увреждания у нас са дискриминирани по правото си на труд. Това решение обаче е обжалвано от държавата на всички възможни инстанции, но през 2013-а е окончателно потвърдено от най-високата съдебна инстанция. От тогава до сега обаче нищо не е направено. 
Протестиращите дадоха тримесечен срок на социалния министър Ивайло Калфин да започне процедура по промяна на законодателството, така че трудът на родителите на деца и възрастни с увреждания да бъде приет и признат като такъв. Това значи той да бъде овъзмезден, да се признава за трудов стаж и да им се даде право на отпуска. Засега конкретен ангажимент от министър Калфин за решаване на проблема няма, смятат протестиращите.