Християните празнуват Васильовден

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

На днешния ден върху празничната трапеза трябва да поставите петел. От трапезата на Бъдни вечер, тя се отличава с блажните ястия. Приготвя се баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки. Всяка от тях се нарича на домашните животни, за здраве, за къщатата, за богатство...

На Васильовден се яде и свинско. Свинското месо се принася и кади. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн".

Васильовден е свързан с повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и всички в семейството.

Ако по време на вечерята някой кихне, е на добро. На кихналия се кръщава първото родило се животно. Около огъня пък се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Васильовден е известен и с обичая сурвакане. Още преди зазоряване децата със сурвачки от дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошаф, тръгват от къща на къща и извършват обреда. Удрят леко по гърба и нареждан пожеланията си за здраве и берекет. Понякога се сурвакат и животни за плодородие.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.