И ВАРНЕНЦИ ВЕЧЕ НЕ СИ ВЯРВАТ, че ще живеем в най-добрия град
Денят на избора отмина. Ние, избирателите, си свършихме работата - пуснахме бюлетините. Едни - с надежда за промяна, други - тъкмо за обратното. Претендентите, които успяха да прескочат заветните 50 процента плюс, вече приемат поздравления, други ще тръпнат още седмица до балотажа. А стотиците, които участваха единствено в подкрепа на олимпийския принцип, ще запазят за спомен афишите с ликовете си. Ще каже някой – жалко за парите, толкова хартия се изхаби. Но така е – демокрацията иска жертви. Дори по време на криза.
Сега на ход сте вие, избраните за слуги на народа (така древните гърци са нарекли хората, на които възлагали да управляват общите им дела). Погледнато по-прозаично, вие сте наети на работа от избирателите, защото следващите години ще получавате заплатите си от тях. Затова данъкоплатецът избирател очаква от вас дела (не съдебни) и изпълнение на предизборните обещания.
Определено няма да е лесно. И на национално, и на местно, варненско равнище. През последните години черноморският ни град бавно и безславно губи инициативата, придобива вид на селище със затихващи функции. Промишлеността и водният транспорт се свиват като шагренова кожа и не дават надежда, че ще се възродят, морските ни курорти, прочули се със своята прекрасна природа, се превърнаха в бетонни комплекси за луксозно преспиване и напиване. Самият град се превръща в един огромен хотел. За варненци, които строяха модерни кораби и произвеждаха радиолокационна апаратура, развиваха наука и създаваха нови технологии, сега са отредени професиите на обслужващ персонал. А напъните да бъдем обявени за културна столица на Европа са направо смешни в сравнение с това, което правят със същата цел София и Пловдив. Като че ли най-тежкият въпрос, който варненските управници решават през последните години (и не могат да решат), са дупките по асфалта. Дори за премиера – любител на рязане на ленти, бяха намерени едва две ремонтирани улици. Оправданията с кризата станаха банални – по-малки градове успяха да осигурят и средства, и инвеститори, които така и не дойдоха в нашия град. Плановете за развитие на пристанището се превърнаха в блян. Дори „Хемус” се оказва, че ще бъде магистрала само от София до Велико Търново. Варненци вече сами не си вярват, че живеят в най-добрия град.
Всичко това трябва да се промени. Очакваме го с надежда, но и с едно наум. Защото, както показаха последните години, новите кметове и съветници бързо забравят предизборните си обещания и започват да се чувстват не като слуги на тези, които са ги назначили на работа за 4 години, а за нещо по-висше от тях. Също като разглезени домашни любимци. Без да имаме дори законното право да ги пернем през лапите, когато прекалят. Малцина бяха тези, които влизаха в управлението с мисълта да служат на своите съграждани, мнозина – за да защитят своите лични и корпоративни интереси. Този път всичко е ясно.
Йордан Дончев
