И от Драмата залагат на комедията

Проста да падладееш, е ситуацията в ДТ „Стоян Бъчваров“. Той все по-осезаемо заприличва на малък провинциален театър. Жалко за актьорите, които наистина са добри. Вероятно звуча като песимиста в най-новото заглавие, чиято премиера е тази вечер. Ще се играе на основна сцена. Постановката е озаглавена „Гледна точка, или Ръбовете на кръга“ и е по текстове на Василий Шукшин, Даниил Хармс и Михаил Жванецкий. Режисирал ги е Александър Илинденов, донякъде успешно. Представлението започна, ако не обещаващо, то поне свежо. Лека комедия, с известни философски забежки, но без да се прекалява. Динамичен спектакъл, жанрово определен от постановчика като драматична буфонада. Действието е изградено върху една и съща ситуация – семейството на момчето отива да иска ръката на момичето, разиграна от гледните точки на Песимиста (Владислав Виолинов) и Оптимиста (Валентин Митев). Със смяната на местата им се променяха и истините за смисъла на живота. 

В първата част, взглядата през очите на негативиста, бе изпълнена с приятни хрумки, близки и разбираеми, нещо като славянска душа с роден привкус. Зрителите доста се забавляваха. Е, в интерес на истината, най-много от всички присъстващи в салона се смя самият режисьор. След това Илинденов изтърва нещата. Втората част, тази на наивиста, бе доста по-суховата, а после стана съвсем скучно, че и дълго продължи. Цялата трета сцена остана да виси в нищото, както и ненужно удълженият финал. Но както се казва със самото заглавие – всичко е въпрос на „Гледна точка“. 

Що се отнася до актьорската игра, тя действително бе на ниво. Такава е и сценографията на Тодор Игнатов. В спектакъла са впрегнати всички налични сили. Роли са получили сценичният работник Оник Саркисян, чието име е забъркано и при подбора на музиката, който е наистина добър, както и хорист от операта.