Брехт беше рекъл: „Хляб дайте първо, моралът после“. Обаче нашите политици все на обратно почват и понеже тая работа с морала е трудна и бавна, все не се стига до хляба.

Днес не възнамерявам да казвам нищо смешно, та който е дошъл само за таш…, пардон, за майтапа, ще остане разочарован. Освен ако не му се види смешно, че премиерът се изявява като говорител на „ЛУКойл”. Но то е по-скоро тъжно. Не ли?

Оня ден, на срещата при премиера за цените на горивата, министър Трайчо хвана бика за рогата. И сега сигур е сто пъти пишман. „Акцизът на дизела в страната е един от най-ниските, но в десет страни в ЕС цената на горивото е по-ниска. Вероятно производствената цена е висока…” Демек „ЛУКойл” ни цака с топла бира. 

Златев подскочи: „Това твърдение е несъстоятелно, произволно…” А като го питат на колко може да свали цената, вика: „Първо трябва да формирам.“

Ами формирай бе! Толкова ли е трудно? Толкова за акциз, толкова за ДДС, толкова печалба, толкова за Бойко, толкова за Гоце… Елементарно е! 

И странното е не че Златев си брани печалбата. Странното е в позицията на премиера. Вчера например той говореше направо корпоративно, ако ме разбирате. От рафинерията пуснали до подбрани медии „отворено писмо” до Трайчо, в което обясняват как били „най-големия инвеститор” у нас и формирали 40% от данъчните постъпления. Формирали са дръжки! Тия 40% са ДДС и акциз. Тоест това са едни пари, които са взели от нас и са ги дали на държавата. Това е точно широко известният български феномен „с чужда пита…” Щяха да са в правото си да се фукат, ако това бяха пари от корпоративната печалба, ама не са, печалбата заминава другаде… „Торнадо” писа, че „ЛУКойл” печелел по 60 ст. от литър бензин. Така както са на загуба!

Златев обяснява защо са на загуба: „В момента от 7,5 милиона тона, което е нормалното производство на завода, ние сме на 5,2 млн. Моите постоянни разходи съществуват и вместо да ги разнеса върху 7 млн., аз трябва да ги разнеса върху 5 и, естествено, това оскъпява нещата.“

И премиерът същото, гаче са си плюли в устата: „Рафинерията е разчетена да преработва 12 млн. т петрол, сега преработва 5 млн., а експлоатационните разходи са едни и същи.“ А преди това напомни, че „ЛУКойл” са най-големият инвеститор, който внася в хазната, и т.н. дрън-дрън…

И така Трайчо, който се опита да защити народополезен възглед, всъщност настъпи мотиката. Нещата си имат история и ако не я познаваш, по-добре си трай бе, Трайчо! Питай първо кой охранява от десетилетия „ЛУКойл” и за какви пари става „на въпрос”. После поразпитай кой продаде дялове на Цветелина, за да влезе тя в СИБанк. С питане, дето викаше една госпожа в рейса, един мъж спа с жената на моя мъж… Ако питаш правилно, може дори да чуеш, че навремето, когато още не беше набрал самочувствие, че е роден да управлява държавата, Бойко рекъл пред група журналисти, че ще направи Златев премиер. Не съм бил в тази група, но ми го каза един, дето е бил. Може да е верно, но може и да не е. Затова не настоявам. Щото тая работа е малко като на оня, дето викал: „Не съм спал с педераст, но съм спал с един, дето е спал…” В смисъл, че не е същото…

Та исках да кажа на Трайчо, че от така създалата се ситуация има само един изход и той не е да си трае. Той е тотално дезавоиран от шефа си и трябва да напишеш онова нещо, известно като оставка по убеждение… 

Ало, пенсиите, да ви честитя Първа пролет бе! Ако позволите с едно стихче на колегата (да ни прости самомнението) Ивайло Диманов:

И този път ще доживеем до копривата.

Това е нашият народен идеал.

Като взривен небостъргач се срива

митът за тъй наречения нов морал.

Лиричният герой има предвид новия морал на Готски. Но ние мислим, че можем без притеснение да кажем, че се отнася и за сегашния нов морал… Брехт беше рекъл: „Хляб дайте първо, моралът после”. Обаче нашите политици все на обратно почват и понеже тая работа с морала е трудна и бавна, и все не се стига до хляба. И си оставаме на един гол… морал.

Тони Филипов, д-р

Всички коментари на д-р Филипов може да четете тук