И закрилата на длъжниците по кредити може да остане за още два месеца
Снимка Булфото
И забраната за начисляване на лихви за забава, неустойки и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитите може да остане за още два месеца след отмяната на извънредното положение. Това стана ясно днес в правната комисия при обсъждането на промените в закона за мерките, действията и последиците от извънредното положение, съобщи news.lex.bg.
Измененията бяха приети на първо четене с 14 гласа „за“ и 7 „въздържал се“, а при дискусията се очертаха спорните моменти и бяха направени заявки за допълнения.
Министърът на правосъдието Данаил Кирилов обясни, че при гласуването в Министерския съвет е обсъждано и тази закрила за длъжниците (чл. 6 от извънредния закон) да остане след края на извънредното положение, но ще провери защо не е уредена в законопроекта. По думите му намерението е било тя, подобно на забраната за налагане на запори на банкови сметки на граждани (чл. 5, ал. 2) да продължи да действа още два месеца. Затова Кирилов обеща въпросът да бъде уреден между двете четения на законопроекта според приетото от Министерския съвет становище.
Освен това министърът посочи, че ще се направи така, че бъде внесена максимална яснота за сроковете по делата, които ще започнат да текат след 13 май. Ще направим ясно разграничение по отношение на производствата в приложението (тези, чието разглеждане продължи и по време на извънредното положение) и останалите, каза Кирилов и заяви: „Целта е да дадем ясни и точни указания на съдилищата и на участниците в съдопроизводството“.
Заявка, че между първо и второ четене ще поиска законът да бъде допълнен, направи и министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя заяви, че се чакат указания от Европейската комисия за ваучерите, с които хората, чиито пътувания са били отменени заради епидемията, може да бъдат компенсирани. В момента законът предвижда, че ако клиентът откаже ваучер, туроператорът има един месец, за да му възстанови парите за проваленото пътуване. Ще удължим срока на 6 или на 12 месеца, но чакаме указания от ЕК, каза Ангелкова.
Тя посочи, че между двете четения ще се уточни и кога чадърите и шезлонгите на плажа са безплатни. Като идеята, изложена от Ангелкова, е ако държавата и концесионерът на плажа са се разбрали да му бъде опростена изцяло таксата, тогава и плажните принадлежности да са безплатни за гражданите. Но ако таксата само е била намалена, например на половина и той ще може да предлага чадъри и шезлонги на половин цена.
Противоконституционни ли ще са бъдещите противоепидемични мерки беше един от въпросите, които по време на заседанието на правната комисия предизвикаха сериозна дискусия.
От името на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова заяви, че в Конституцията има две хипотези, при които могат да се ограничават права на граждани – извънредно или бедствено положение. И ако не е налице нито една от тях, мерките на здравния министър, с които се налагат ограниченията, ще са противоконституционни. Затова адвокатурата предлага след отпадането на извънредното положение да се стъпи на бедствено, още повече, че Законът за защита при бедствия определя епидемията като такова.
Тя направи и друго предложение, което е свързано с отпадането на спирането на сроковете по делата. „Има 100 000 граждани в изолация, които няма как да отидат в съда, да се срещнат с адвокат, защото ще нарушат карантината и ги заплашват санкции. Нека да помислим и за тях да не текат срокове, защото ще се окажат в невъзможност да реализират правата си“, каза Гигова.
Коментарът ѝ за противоконституционност на мерките, които би наложил след края на извънредното положение, обаче предизвика реакцията на здравния министър Кирил Ананиев. Той цитира чл. 35 от Конституцията. „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Сега ние го правим със закон и в защита и на националната сигурност, и на общественото здраве“, заяви той.
Освен това здравният министър съобщи, че вече се работи по новата заповед, с която след 13 май да бъде обявена извънредна епидемична обстановка, както и по наредбата за условията за налагане на карантина.
Данаил Кирилов също заяви, че не споделя тезата за противоконституционност, като изтъкна, че поставянето под карантина и ограничаването на придвижването са част от основния инструментариум на здравния министър за предотвратяване на заразите.
Валя Гигова обаче застъпи позицията, че чл. 35 от Конституцията дава възможност само за индивидуално ограничаване на права на болните, но не може да се използва например за налагане на мерки като затваряне на кина и ресторанти.
„Трябва да има или извънредно положение или бедствие. По-добре е да влезе в сила механизмът на бедствие и на база на него да могат да бъдат ограничавани правата на гражданите и те да бъдат задължени да оказват съдействие на държавата, защото така пазят себе си и ближния си“, каза тя. И подчерта, че адвокатурата подкрепя мерките и затова настоява за прецизна регламентация.
Тя дори съобщи, че във Висшия адвокатски съвет има 7 предложения той да внесе искане за обявяване за противоконституционен на извънредния закон. „Но не сме го направили, защото смятаме, че не е редно“, заяви Гигова.
Противоречие се оформи и по въпроса дали в закона трябва да има определение за извънредна епидемична обстановка. Това е ситуацията, която ще замени извънредното положение след 13 май 2020 г.
От БСП и от Обединени патриоти настояха в закона да има ясна дефиниция, за да се знае при какви условия министърът ще може да обявява такава извънредна обстановка и да я отменя. От Американската търговска камара пък изтъкнаха, че това е важно и за ефективния съдебен контрол на заповедите, с които се обявява.
Данаил Кирилов обаче изтъкна, че подобна дефиниция на практика не е възможна, защото каквато и да е, няма да е изчерпателна и точна, тъй като има много и различни обстоятелства, които се отчитат от медиците, които няма как да влязат в закон.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
