ИСТИНАТА ЗА КАЗАНИТЕ

Истината на Франк Абас не е съвсем споделена от българската публика на любителския документален филм „Казан“. Много е лесно да манипулираш истината, представяйки само онези семейства, които се борят да излязат от копторите и да заживеят нормално. Срещу тях никой никога нищо не е казвал, дори напротив. 

Обаче още нещо прави впечатление в 45-минутната лента. Тя не е предназначена за българите, а за публиката от по-развитите страни. Тези хора наистина ще бъдат шокирани от кадрите и за тях значението на някои моменти ще бъде по-различно от това, което ние влагаме в тях. Чудя се ние ли сме толкова зле, че не се впечатляваме от кадрите с казаните, или пък толкова зле живеем, че за нас подобна гледка е почти нормална. Ако същият Абас заснеме с камерата си нашия живот, извън махалите, а в кварталите, как ли ще изглеждаме и дали Западът ще тръгне да ни спасява?