ИЗБОРИ ДО ДУПКА ИЛИ... ДОКАТО НЕ ПРОГОНЯТ ВСИЧКИ

Юлия Георгиева

Тъй като сме богата държава, с щастливи и презадоволени граждани, можем да правим избори до дупка. Ще касираме тези, ще проведем други. Догодина пак. 

Не знам къде живеят политиците. Не знам какво слагат на масата си вечер. Знам обаче, че пред паспортните служби опашката от цели семейства барабар с децата не намалява. Всичко живо се е втурнало да си вади задгранични паспорти. Служителката зад гишето ми обяснява, че това, което виждам, е ежедневие в последните години. Проблемът е, че тази опашка не секва. 

Онези, оптимистите като мен и останалите, които все още обитаваме тези географски ширини, които сме на крачка от еднопосочния билет, бяхме шамаросани здраво. И то не само в деня на вота, не в деня на размисъл, а още в началото на тази предизборна кампания. Едни ни залъгват, че ако ги изберем, все едно ще берем пари от дърветата, други пък се държат така, все едно всичко си ни е наред, не е имало никакви протести и хората тънат в разкош и блаженство. Обидно е. Отношението на политиците е арогантно и обидно!

Винаги някой казва: „Да бе, да! Те хората зад граница боб хвърлят за вас, поредната порция кирливи емигранти!“ Вярно е. Но нима не сме емигранти в собствената си държава, където дори едни избори не могат да се проведат честно!? Където културата и възпитанието стигнаха отрицателни стойности и където най-нормалното нещо на света е да се вайкаш със скръстени ръце.