Идва Денят на прошката
Пред прага сме на Великия пост – време на духовен подвиг, подвиг в добрите дела, които ни водят към Бога. А Бог е любов и прошка. За да се доближим до Него, трябва да очистим сърцата си от всички лоши чувства и да дадем път на любовта. Ако любовта проникне в душите ни, ние ще намерим сили да простим на ближните си прегрешенията им и сами да поискаме прошка от тях. Защото по трудния път на покаянието и пречистването е невъзможно да се върви с дяволското бреме на завистта и злобата.
Днес Иисус иска да ни каже, че всички сме едно в Него, че трябва да се обичаме и да си прощаваме. Способността ни да прощаваме е изпит за нашата вяра. Прошката е свидетелство, че имаме любов към Бога и човеците. Да простиш, това означава да прекършиш гордостта си, да победиш самолюбието си. Да простиш, това означава да спечелиш едно сърце. Само безкористната любов стопява злото. Да прощаваш, това значи да изграждаш мостове между сърцата. Прошката е освобождение. Един мислител мъдро е отбелязал: „Който не умее да прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине, понеже всеки човек се нуждае от опрощение.”
Много са хората, които носят товара на най-различни травми и обиди в себе си. Те се сближават трудно с други хора и се чувстват самотни, озлобени и нещастни. Какво е необходимо на тези хора? Да повярват отново на хората. И какъв е пътят? Естествено не омразата, нито отмъщението, нито озлоблението. Пътят е Бог, който ни предлага единственото лекарство: „Простете и тогава ще се излекувате…”; „Прощавайте и простени ще бъдете”. Колко пъти да прощаваме?- пита ап. Петър. Не трябва ли да има някаква мярка, за да не се превръща прошката в слабост. Отговорът на Иисус е: „Седемдесет пъти по седем”.
