Интервю на Юнг от 1945 предсказва настоящето: Демоните винаги привличат масата, само една нация в Европа е имунизирана срещу масова психоза
Кадър Ютуб
Цялата човешка история е една голяма война с кратки периоди на мир тук-там, но никога навсякъде.
Човечеството не се учи от грешките и върви отново към следващата голяма война - Последната война.
Няма национален флаг, който да скрие срама от масовите убийства в името на изкуствените култове към величие на даден заблуден от лидерите си народ.
Това уникално, потресаващо и почти неизвестно интервю с известният психиатър и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг е публикувано на 11 май 1945 г. в швейцарския вестник Die Weltwoche, четири дни след капитулацията на германската армия, пише futurist.bg.
Оригиналното заглавие на статията с това интервю е „Ще намерят ли душите покой? и там Юнг разсъждава върху причините за масовата психоза на германската нация през 30-те и 40-те години, за демоните, които само чакат да изпълзят на повърхността на нашата психика, и това, че след Германия , злото ще търси други податливи народи за своето въплъщение.
В светлината на огромната трагедия, която се разиграва в Украйна и в Газа, това интервю на Юнг звучи изумително актуално и може да даде отговори на много от въпросите, които си задават мислещите и чувстващите хора в това сложно време.
Журналист на Die Weltwoche: Мислите ли, че краят на войната ще предизвика огромни промени в душите на европейците, особено на германците, които сега сякаш се събуждат от дълъг и ужасен сън?
К. Г. Юнг:: Да, разбира се. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психичен проблем, чиято важност все още е трудно да си представим, но очертанията му се долавят в примерите с пациентите, които лекувам. Едно нещо е ясно на психолога, а именно, че той не трябва да следва широко разпространеното сантиментално разделение между нацисти и противници на режима. Имам двама пациенти, които очевидно са антинацисти, но сънищата им показват, че зад цялото им благоприличие все още е жива ясно изразена нацистка психология с цялото си насилие и жестокост. Когато швейцарски журналист попитал фелдмаршал фон Кюхлер (Георг фон Кюхлер (1881-1967) е ръководил инвазията в Западна Полша през септември 1939 г. и е осъден на затвор като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за зверствата на германците в Полша, той възмутено възкликнал: „Извинете, това не е Вермахтът, това е партията!“ – прекрасен пример за това, че разделението на порядъчни и непочтени германци е изключително наивно. Всички те, съзнателно или несъзнателно, активно или пасивно, са участвали в ужасите. Те не са знаели нищо за случващото се и в същото време са знаели.
Въпросът за колективната вина, който продължава да обърква политиците, за психолога е несъмнен факт, а една от най-важните задачи на лечението е да принуди германците да признаят вината си. Вече много от тях се обръщат към мен с молба да ги лекувам. Ако исканията идват от онези „прилични германци“, които нямат нищо против да хвърлят вината върху няколко гестаповци, смятам случая за безнадежден. Нямам друг избор освен да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „Какво мислите за Бухенвалд?“ Само когато пациентът разбере и признае вината си, може да се възползва от индивидуално лечение.
Ж.: Но как е било възможно германците и то целият народ, да изпаднат в такава безнадеждна психическа ситуация? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
К. Г. Юнг: Позволете ми да се отклоня малко и да очертая теорията си за общото психологическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за отправна точка малък пример от моята практика. Веднъж една жена дойде при мен и избухна със силни обвинения срещу съпруга си: той е истински дявол, той я измъчва и преследва, и така нататък. Всъщност този човек се оказа напълно почтен гражданин, невинен в каквито и да било демонични намерения. Откъде тази жена е взела безумната си идея? Отговорът е лесен, просто дяволът живее в собствената и душа, която тя проектира навън, пренасяйки собствените си желания и ярост върху съпруга си. Обясних и всичко това и тя се съгласи, като разкаяна овчица. Всичко изглеждаше наред. Но така или иначе точно това ме притесни, защото не знаех къде е отишъл дяволът, свързван преди с образа на съпруга. Точно същото нещо, но в голям мащаб, се случи в историята на Европа. За първобитния човек светът е бил пълен с демони и тайнствени сили, от които той се е страхувал; за него цялата природа е била одушевена от тези сили, които в действителност не са нищо друго освен неговите собствени вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и съвременната наука дедемонизираха природата, което означава, че европейците последователно поглъщат демоничните сили от света в себе си, постоянно натоварвайки с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат срещу привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите се оголват. Човек постепенно се превръща в уроборос (един от най-древните, широко разпространени из различни култури символи – змия, захапала опашката си), унищожавайки себе си, в образ, който от древни времена е символ на човек, обладан от демони. Първият завършен пример от този тип е Наполеон.
Германците показват особена слабост пред лицето на тези демони поради своята невероятна внушаемост. Това се разкрива в тяхната любов към подчинението, в безволното им подчинение на заповедите, които са само друга форма на внушение. Това отговаря на общата психическа малоценност на германците, следствие на тяхното неопределено положение между Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната утроба на народите, са останали най-дълго с майка си. Накрая и те са заминали, но пристигнали твърде късно, докато мужикът (the mujik) изобщо не се е опитвал да се освободи. Следователно германците са дълбоко измъчвани от комплекс за малоценност, който се опитват да компенсират с мегаломания: „Am deutschen Wesen soll die Welt genesen“ ( Германският дух ще спаси света“ е нацистки лозунг, заимстван от стихотворението на Емануел Гайбел (1815-1884) „Признаването на Германия“; репликите от Гайбел са станали известни, откакто са цитирани от Вилхелм II в речта му в Мюнстер през 1907 г.), въпреки че не се чувстват много удобно в собствената си кожа! Това е типична младежка психология, която се проявява не само в прекаленото разпространение на хомосексуалността, но и в отсъствието на образа на анима (понятия в психологията, въведено от Юнг – феминният (женски) принцип в душата на мъжа) в немската литература и Гьоте е голямо изключение в това отношение.. Това се среща и в немската сантименталност и Gemütlichkeit (комфорт, приятност), които в действителност не са нищо друго освен жестокосърдечност, безчувственост и бездушие. Всички обвинения в бездушие и озвереност, с които германската пропаганда атакуваше руснаците, се отнасяха до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго освен германска психология, проектирана върху врага. Незрелостта на личностите по ужасен начин се проявяваше в безгръбначността на германския генерален щаб, напомнящо на мекотело в черупка.
Германия винаги е била страна на психически катастрофи: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните нарасна толкова много, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се превърнаха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който зарази всички останали с това. Всички нацистки лидери са обсебени в буквалния смисъл на думата и без съмнение неслучайно министърът на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцването. Десет процента от германското население днес са безнадеждни психопати.
Ж: Говорите за психическата малоценност и демоничната внушаемост на германците, но мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, германци по произход?
К. Г. Юнг: Ние сме защитени от тази внушаемост от това, че сме малко. Ако населението на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, тъй като демоните биват привличани от преимуществото на масите. В един колектив човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. По тази причина на практика нацистите се занимаваха само с формирането на огромни маси и никога с формирането на личността. И това е причината лицата на демонизираните хора днес да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме защитени от тези опасности от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова масово натрупване като в Германия е невъзможно и може би в подобна разделеност се крие начинът на лечение, благодарение на който би било възможно да се обуздаят демоните.
Ж: Но в какво може да се превърне лечението, ако се извършва с бомби и картечници? Не трябва ли военното подчинение на една демонизирана нация да засили чувството за малоценност и да влоши болестта?
К. Г. Юнг: Германците днес са като пиян човек, който се събужда сутрин с махмурлук. Те не знаят какво са направили и не искат да знаят. Съществува само чувството на безгранично нещастие. Те ще положат неистови усилия да се оправдаят пред обвиненията и омразата на света около тях, но това няма да е правилният начин. Изкуплението, както вече посочих, се крие само в пълното признаване на вината, тоест в максимата „Mea culpa, mea maxima culpa!“ („Моята грешка, моята най-голяма грешка“ (лат.) ).
В искреното покаяние човек намира Божията милост. Това е не само религиозна, но и психологическа истина. Следователно американският курс на лечение, който се състои в прекарване на цивилното население през концентрационните лагери, за да покажат всички ужаси, извършени там, е напълно правилен. Невъзможно е обаче да се постигне целта само с морално поучение, покаянието трябва да се зароди в самите германци. Възможно е катастрофата да разкрие позитивни сили, от това самовглъбяване да се родят пророци, които са толкова характерни за тези странни хора, както и демоните. Който е паднал толкова ниско, той е потънал много дълбоко. По всяка вероятност католическата църква ще събере богат улов от души, тъй като протестантската църква преживява днес разкол. Има новини, че общото нещастие е събудило религиозния живот в Германия; цели общности коленичат вечер, умолявайки Господ да ги спаси от Антихриста.
Ж: Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
К. Г. Юнг: Не, все още няма да можем да се отървем от демоните. Това е трудна задача, чието решение е в далечно бъдеще. Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И това няма да е трудно. Всеки човек, който загуби сянката си, всяка нация, която вярва в своята непогрешимост, ще стане плячка. Ние проявяваме обич към престъпника и проявяваме изгарящ интерес към него, защото дяволът ни кара да забравим гредата в собственото си око, когато забележим съчицата в окото на брат си и това е начин да ни измами. Германците ще намерят себе си, когато приемат и признаят вината си, но други ще станат жертва на тази обсебеност, ако в отвращението си от германската вина забравят собствените си несъвършенства. Не трябва да забравяме, че фаталната склонност на германците към колективност е не по-малко присъща и на други нации-победители, така че те също могат неочаквано да станат жертва на демоничните сили. „Общата внушаемост“ играе огромна роля в днешна Америка, а колко много руснаците вече са омагьосани от демона на силата, е лесно да се види от последните събития, които трябва донякъде да смекчат мирния ни възторг. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от колективната лудост.
Ж: При това положение трябва ли да се тревожим как демоните ще се проявят в бъдеще?
К. Г. Юнг: Вече казах, че спасението се крие само в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкова безнадеждно, колкото може да изглежда.
Силата на демоните е огромна, а най-модерните средства за масово внушение – пресата, радиото, киното и т.н. са на техните услуги.
Въпреки това християнството успя да защити позицията си пред непреодолим противник и то не чрез пропаганда и масово покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкова забележимо – чрез убеждаване от човек на човек. И това е пътят, по който трябва да поемем, ако искаме да обуздаем демоните.
Не завиждам на задачата ви да пишете за тези същества.
Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по такъв начин, че хората да не ги намерят за твърде странни.
За съжаление, моята съдба е че хората, особено тези, които са обсебени, ме мислят за луд, защото вярвам в демони. Но това си е тяхна работа да мислят така. Знам, че демоните съществуват. Те няма да намалеят и това е толкова вярно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
