Инвалид ликвидира членската си книжка си с перфоратор, Съюзът на инвалидите го гонел и мамел
Инвалидът Радко Радев, който твърди, че е основател на варненското дружество с клуб на инвалидите и на националния Съюз на инвалидите в България, унищожи публично книжката си за членство към организацията. По думите му причината е, че от централата искали да изгонят него и поне 400 човека от базата им в морската столица и да настанят други на тяхно място. Помещенията за сбирки на инвалиди и други подобни организации в града са предоставени от община Варна за безвъзмездно ползване. Те се намират в блок 67-ми в квартал „Чайка“ и са им дадени от 1990 година. Варненските инвалиди обаче плащат консумативите от членския си внос.
Заради неуредица в документите, сега от общинската администрация им отправили предупреждение, че трябва да напуснат сградата. Искането за изгонване идва от Националния съюз, обяснява Радков. Колегите им в София имали конфликт с тях и искали друга новосъздадена организация да се настани в обиталището им. В същото време кметът Иван Портних обещал да се срещне с хората във Варна и да разрешат заедно въпроса.
Всичко се объркало, когато Радев получил инсулт през 2006-та. Тогава от дружеството и общината трябвало да преподпишат договор, след който вече не било ясно дали местното дружество е към столичното или не. От централата също не им давали отговор.
Радко Радев, инвалид
Искат да сложат други на наше място
Ние винаги сме стопанисвали. Никога до сега забележка от никого сме нямали. Съюзът на инвалидите в момента не върши никаква работа. Ние си работим, нашата членска маса се увеличава, станахме 408 човека. Общината още не ни е извела. Има искане от съюза на инвалидите за това един служител на община Варна реши да ни плаши, да ни изгони. Не сме получавали писмо предварително. Обади ни се кметът и каза: „Този клуб е на дружество на инвалидите, но трябва да се направи наново договорът.“
Дружеството е част от съюза, но когато им изнася сме към тях, когато не им изнася – не сме. В Добрич всички организации се отказаха от тях.
Притесняваме се, че сме 400 човека ш ще ни изхвърлят. Ще ни търсят къде сме на улицата и няма да има кой да ни помогне. Всички си плащаме консумативите от членски внос. Никой не ни е издържал. Самоиздържаме се. Това пари на всички в очите. По този начин ние сме самостоятелни.
В края на 2006 година получих инсулт. Тогава трябваше да преподпишем договора. Колегите ми от дружеството тръгнаха да търсят регистрации, не ги намериха. А ние цял живот сме били част от съюза. Решават да ползват легитимацията от там и по този начин да запазим клуба и да продължим да работим. Преди 5 години решиха да правят ремонт на клуба – от 50 хиляди стана 200 хиляди. Като чуха софиянци и си помислиха, че ще могат да вземат парите, ще ги харчат, а ще направят за 50 хиляди ремонт, а останалото да приберат. Тогава тръгнаха всичките наши проблеми. Всички организации, които бяха към съюза се отделиха.
Те получават държавни субсидии, получават заплати и си живеят. Не ги интересува какво става тук долу – кой е болен, кой умира. Дори ни запечатаха помещенията за няколко месеца.
От три години искаме този договор да се преразгледа. Това не се прави заради някакви тъмни пътища.
Някаква организация станала член наскоро към съюза, чудят се как да ни изгонят и да настанят тях. Пратили са писмо до кмета, че новосъздадената организация се настанява на този адрес, а ние да подадем заявление да ни намерят друго помещение. Не сме получили писмо от София, че сме изключени. Не знаем дали сме членове на съюза. 850 хиляди лева получиха наскоро.
Ако ни изгонят ще се бием.
