Инвеститорите, които си тръгнаха в кризата

Чуждите инвестиции у нас са намалели повече от 4 пъти в сравнение с пиковата за преките вложения 2008 г. Най-новите данни на БНБ показват, че през периода януари - юли тази година инвестициите са се стопили до 802,5 млн. евро при 4,03 млрд. евро за същия период на 2008 г.

В години на криза компаниите са по-предпазливи, когато става въпрос за развитие на бизнес на нови пазари. Но и не малко фирми, които бяха инвестирали у нас в пиковите години, преосмислиха вложенията си.

Анализ или статистика за това колко чужди инвеститори са напуснали страната няма. Според шефа на Българската агенция за инвестиции Светослав Младенов са си тръгнали предимно “спекулативни компании”, които не са имали намерение да развиват дълготраен бизнес у нас.

Преглед на обявените публично решения за закриване или драстично свиване на бизнеса на чужди фирми в България очертава няколко тенденции. Първата е, че доста гръцки фирми напускат нашия пазар. Второ, голямо изтегляне на чужди инвеститори имаше в медийния сектор, който пострада доста от кризата заради свитите рекламни бюджети.

Трето, там, където чуждестранни вложители продадоха, а не ликвидираха българския си бизнес, новите собственици често са местни играчи, които познават по-добре пазара.

Медийна разпродажба

Може би секторът, от който се изтеглиха най-много чужди инвеститори, е медийният. Изданията, които не бяха ликвидирани, минаха в ръцете на български собственици.
През 2010 г. германската група ВАЦ продаде активите си у нас. Продажбата включваше вестниците “24 часа”, “Труд”, портфолиото от списания плюс печатницата, фирмата за разпространение “Стрела” и сградата на Полиграфическия комбинат в София. Продажбата на бизнеса в България беше част от изтеглянето на германския инвеститор от цяла Югоизточна Европа. Компанията обяви, че не гледат на региона като “пазар на бъдещето”, а освен това липсвала свободна конкуренция.

През 2011 г. шведската медийна група “Бониер бизнес прес” също се изтегли от България. У нас дружеството имаше собственост в бизнес изданието “Пари”. Вестникът се сля с всекидневника “Дневник”, издаван от българската “Икономедиа”. В резултат на преструктурирането марката “Пари” изчезна, “Дневник” остана само сайт, а от сливането на двете печатни издания се роди всекидневникът “Капитал Дейли”.

Препродажби

Наскоро стана ясно, че и друг чужд инвеститор в медийния бизнес у нас се оттегля. Финландската компания “Санома” беше собственик на групата от сайтове “Нет.Инфо”, в която влизат abv.bg, vbox7.com, vesti.bg, sportni.bg, sinoptik.bg.

Фирмата имаше дял и в издателя на доста списания, сред които българските “Блясък” и “Журнал” и лицензионните “Космополитън”, “Нешънъл джиографик” и “Ел”.

Първо групата “Нет.Инфо” беше купена от собствениците на “Дарик нюз”. Впоследствие 70% от активите на окрупнената компания бяха придобити от шведската Modern Times Group (MTG). В началото на кризата тя купи телевизионните канали около “Нова телевизия”. С тази сделка от България се изтегли гръцката “Антена груп”.

Другата голяма частна телевизия у нас - Би Ти Ви, също смени собствениците си на два пъти в кризата. С първата сделка от българския пазар се изтегли американската компания “Нюз корпорейшън” на Рупърт Мърдок. Купувачът беше американският милиардер Роналд Лаудер чрез компанията си “Сентръл юропиън медия ентърпрайз” (СМЕ). Наскоро телевизията отново смени собственика си, тъй като СМЕ беше придобита от “Тайм Уорнър”.

Гръцка драма

Статистиката за чуждите инвестиции недвусмислено показва промяна в инвестиционното поведение на гръцките компании към България. От 2007 г. вложенията от южната ни съседка намаляват, показват данните на БНБ. До 2010 г. все пак резултатът е с положителен знак, което означава, че инвестициите от Гърция в България са повече от изнесените в посока Гърция вложения. През 2011 г. и 2012 г. вложенията вече са отрицателни, като по данни на БНБ през миналата година са -86,1 млн. евро. Спадът в сравнение с 2007 г. е 110%.

Може би най-голямата гръцка компания, която в годините на кризата реши да се откаже от бизнеса си у нас, е телекомът ОТЕ. У нас фирмата притежаваше мобилния оператор “Глобул” и веригата за техника “Германос”. Официално компанията продаде българския си бизнес през тази година на норвежката “Теленор” за 717 млн. евро.

Причината ОТЕ да напусне България е задлъжнялостта на гръцката компания майка. В началото на годината мениджмънта на дружеството съобщи, че дълговете  са около 4 млрд. евро, като 1,4 млрд. евро трябва да се платят тази година, а останалите през 2016 г. За погасяването им се наложи разпродажба на активи, сред които и “Глобул”.
Сред другите гръцки инвеститори, за които официално се знае, че са се отказали от България, са веригите за техника “Мултирама” и “Пъблик” (Public). Двете затвориха магазините си в страната заради спадналите продажби.

Още в първите години на кризата работа спряха и доста гръцки шивашки фабрики в пограничните райони. Други пък ограничиха производството заради намалелите поръчки от клиентите от Западна Европа.

Банкови сделки

Чужди инвеститори напуснаха и банковия бизнес, а местата им бяха заети от местни играчи. През 2011 г. ирландската Allied Irish Bank продаде мажоритарния си дял в Българо-американска кредитна банка на фонд, притежаван от Цветелина Бориславова. Наскоро унгарският собственик на МКБ Юнионбанк обяви, че е постигнал сделка за продажбата на подразделението си у нас. Купувачът е българската Първа инвестиционна банка.

На имотния пазар властват основно българи 

Българи изместиха чуждите инвеститори на пазара на инвестиционни имоти. Само през първата половина на тази година бяха продадени два големи обекта в този сегмент.

Спас Русев, който имаше ключова роля при съставянето на кабинета на Симеон Сакскобургготски, добави в портфолиото си столичния хотел “Хилтън”. Купи го от ирландската компания “Куин груп”, а неофициално цената на сделката е 24 млн. евро.
Миналата година Русев стана собственик на друг голям столичен хотел - “Радисън”. Дотогавашният му собственик - британецът Хенри Гуин-Джоунс, се изтегли от България, за да се фокусира върху инвестиции в офис площи в родината си.

“Българските купувачи са привлечени от възможността да направят изгодни сделки, като се възползват от предимството, че познават пазара, основните играчи на него и добрите си взаимоотношения с банките, което им помага да си осигурят финансиране”, коментира наскоро Михаела Лашова, изпълнителен директор на “Фортън”. Преди време компанията разпространи анализ за изчезването на чуждите инвеститори от този сегмент на имотния пазар.

Обяснението за тенденцията е, че чужденците влагаха в инвестиционни имоти у нас до края на 2008 г., когато ги купуваха на високи цени. Кризата обаче намали приходите от такива имоти и цените им в цял свят. Така на повечето чужди компании, които управляват подобни инвестиции в няколко страни, им се наложи да се преструктурират и да ограничат дейността си в Югоизточна Европа. “Част от тях решиха да излязат от България, а интересът на останалите се насочи към по-големите и ликвидни пазари”, коментира Лашова.

Тази година собствеността си смени и търговският център “Панорама мол” в Плевен. Това е първата сделка за такъв вид имот от 2011 г.

Търговският център беше продаден през април за 13 млн. лв. от частен съдебен изпълнител заради необслужван кредит от сирийския бизнесмен Аладин Харфан към Райфайзенбанк България. Новият собственик е родната компания “Фраймонд България”.

Чужди марки на изчезване 

В годините на кризата от българския пазар изчезнаха марки като американската “Пица хът”, гръцките магазини “Спридер”, а в последните седмици и испанският моден бранд “Манго”.

Само в случая със “Спридер” става въпрос за напуснали страната инвеститори. Гръцката компания затвори магазините си у нас като част от плана си за преструктуриране и намаляване на разходите. Изпълнението му се наложи заради икономическите проблеми в Гърция и намалялото потребление.

Изчезването на “Пица хът” и “Манго” от пазара не е класически пример за напуснали инвеститори. Двете марки присъстваха в България като франчайз - правата за брандовете държаха български фирми. Обектите бяха закрити заради проблеми на дружествата. Пицариите с американската марка изчезнаха през 2011 г. и няма сигнали, че отново ще се появят.

Това не важи за “Манго”. Обектите, управлявани от българската “Атриум България”, бяха затворени тази година. Испанският собственик на марката планира завръщане у нас догодина. В новите магазини, които ще са директна инвестиция, освен дамска мода, както досега, ще се предлагат и мъжките и детски колекции на “Манго”, както и спортни дрехи и бельо. Бъдещите обекти ще са и с по-голяма площ от досегашните. За тях се търсят помещения от 800 до 3000 кв. м.

Гигантски размествания в енергетиката 

Италиански и германски инвеститори в сферата на енергетиката напуснаха България в кризата.

Първо италианската “Енел” (Enel) се изтегли от страната, като продаде акциите си в електроцентралата на лигнитни въглища “Марица-изток 3”. Купувачът беше американската “Контур Глобал” (Contour Global), а цената на сделката - 230 млн. евро. Италианската енергийна компания напусна България като част от плана си за намаляване на дълговете си.

ТЕЦ “Марица-изток 3” представлява около 10% от общата инсталирана енергийна мощност на страната.

През 2012 г. германската енергийна компания Е.ОН продаде бизнеса си у нас. Тя държеше електроразпределението в Североизточна България. През седемте си години в България германската компания нееднократно е показвала, че може да се изтегли заради неоправданите очаквания за пазара. Основен проблем се оказа механизмът за регулиране на цената на тока. Определянето  често се подчинява на политически интереси, въпреки че на теория трябва да става с решение на независим от управляващите орган.

Активите на германската компания у нас бяха купени от чешката “Енерго-про”. С купуването на активите на “Е.ОН България” чешкото дружество придоби електроразпределенията във Варна и Горна Оряховица, които доставят електричество на 1,1 млн. клиенти. Това представлява около 18 на сто от електроразпределителните услуги в страната. Останалата част от пазара си поделят чешката ЧЕЗ и австрийската ЕВН.

Миграция отвъд Дунав 

Всичко сякаш започна с маргарина “Калиакра”. През 2007 г. Компанията “Юниливър” (Unilever), която държи тази българска марка, затвори фабриката си в Добрич и премести производството си в Румъния.

Решението на световната компания беше част от концепцията  да концентрира производството на стоките си в регионални центрове с високи мощности и така да оптимизира работата си. Подходяща за нашия регион се оказа Румъния.

Няколко години по-късно свитите продажби в кризата и ниската ефективност накараха друга компания да премине Дунава (поне като производител). Германската “Интерснак”, която прави чипсовете “Чио” (Chio) и “Чипи”, ядките “Чипи” и картофените мечета “Помбер” (Pom-Bar), затвори фабриката си край София преди няколко години. В България остана само офис, който се занимава основно с маркетинг, а служителите от фабриката останаха без работа. Смени се и ръководството на компанията.

Български компании също избраха Румъния, за да отворят ново производство за сметка на България. “Монбат” например инвестира в завод за преработка на акумулатори и батерии край Букурещ. Обяснението на собствениците беше, че северно от Дунава пазарът е по-голям и съответно оттам идва по-голямата част от суровината.