Испански режисьор поставя операта „Бал с маски“ на 10 септември в Летен театър - Варна
Испанският режисьор Игнаси Кристиа поставя операта „Бал с маски“ във Варна. Премиерата е на 10 септември в Летния театър Популярният в артистичните среди на Европа гост е режисьор и сценограф на най-новата постановка на Държавна опера – Варна - творбата на Джузепе Верди, която вдъхновява с драматизма на любовта, честта и дълга. Диригент е маестро Кръстин Настев.С прогноза за отлично време в четвъртък, 10 септември, от 20:00 в Летния театър първите си зрители ще срещне най-новият спектакъл на Държавна опера – Варна, „Бал с маски“. Един артист с многолика световна кариера е поканен от ТМПЦ – Варна, за режисьор и сценограф – това е Игнаси Кристиа – испански сценограф, драматург, музеен дизайнер и аудиовизуален продуцент. Той има забележително присъствие в европейските оперни театри, а виртуозната му работа с пространствата е оставила следи в представянето на големи експозиции в Лувъра и Британския музей. Диригент на постановката е маестро Кръстин Настев, с когото Игнаси Кристиа вече е имал съвместен проект в Барселона. Костюмите са работа на още един гост - дизайнера Яго Бласи. Хореограф е Светлана Тоншева, диригент на хора - Цветан Крумов. В ролите ще видим изключително силно представящите се този сезон солисти на Варненската опера. Рикардо ще е Даниел Дамянов, Ренато - Венцеслав Анастасов, Амелия - Габриела Георгиева, Улрика - Даниела Дякова, Оскар - Ирина Жекова, Самуел - Евгений Станимиров, Том - Гео Чобанов, Силвано - Иво Йорданов, съдия - Христо Ганевски, слуга на Амелия - Николай Димитров. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна. Режисьорът Игнаси Кристиа представя своя прочит на операта така: „Бал с макси” е една от оперите на Верди, в която се преплитат всички елементи на класическата драма. Героят умира в името на честта. Това послание от Верди идва в най-подходящия момент за заобикалящата ни реалност. Композиторът ни кани на едно пътешествие през страстта, омразата, любовта, отмъщението и съдбата. Премиерната постановката на “Бал с маски” за Държавна опера Варна е един прочит, който обхваща всички елементи на класическата опера, за да разкаже историята на една фатална съдба. Oткритосттa, с която представяме сюжета, е нужна, за да можем да изведем по един ясен и чист начин посланието към зрителя. Драматургията следва изцяло гласа на Верди без допълнителни украси и изменения, присъединена към музикалния прочит, който следва същата драматургична цел: връщане към традициите и вердиевите ценности. Благодаря за страстта и ентусиазма на целия екип на Държавна опера Варна! Вие сте съкровище, което трябва да се съхрани." Билетите за премиерата са по 15, 20, 30 и 40 лв. БИЛЕТНИ КАСИ: ТМПЦ - ВАРНА, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00-13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10:00 до 21:00 /почивка 14-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. БИЛЕТИ ОНЛАЙН: EVENTIM: http://www.evntim.bg и ФКЦ: https://fccvarna.bg/ http://www.operavarna.com https://www.facebook.com/OperaVarna/
Режисьорът на „Бал с маски“ Игнаси Кристиа:
Във Варна видях, че оперните певци са част от обществото
Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град
7.10.2020
Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?
Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.
Моят творчески процес за подход към постановката на опера започва с многократно слушане, докато дойде моментът, в който визуализирам декорите, ситуациите, драматичните отношения между персонажите. То е, сякаш някой го излъчва по телевизията вътре в мозъка ми. От този момент нататък трябва да спра музиката, за да мога да нарисувам това, което виждам, декорите, детайлите... Правя го по този начин, за да не забравя нищо. Трябва да превъртя музиката няколко пъти, за да мога да опиша какво изпълняват певците в главата ми. Няколко пъти трябва да се връщам към първоизточника, към партитурата, за да проверя дали всичко си подхожда.
Истинската работа на оперната режисура започва с диригент постановчикd и певците. Тук моята визия за операта трябва да се напасне с екипа, който ще я изпълни. Голямото предизвикателство е да направим така, че българи и испанци да се разбират един друг.
Това първата ви работа с български оперен театър ли е? А били ли сте в България преди?
За първи път работя в България. Най-близкото до това преживяване, за което се сещам, беше, когато работех в Оперния театър във Вроцлав в Полша през 1991 г., това беше балетът „Зле опазеното момиче“. Тук имам чувството, че отново преживявам онзи далечен момент. Споменът, който имам оттогава, беше за голяма трупа, работеща за общ проект. Това чувство на принадлежност беше много силно и аз го усещам и тук. Този начин на работа, наследен явно от една епоха, прави театралните служители много по-сплотени.
Каква е Вашата постановъчна и визуална концепция за спектакъла?
„Бал с маски“ е страхотна опера. Героите носят голяма отговорност и всички те са хора с мисия. Операта на Верди е толкова добре изградена, че представя една калейдоскопична структура. С други думи, можете да представите постановката от различни гледни точки. Можем да направим инсценировка, като се съсредоточим върху гледната точка на Амелия, гледната точка на Рикардо, гледната точка на Улрика. Всеки би ни дал различна версия, въпреки че играе една и съща партитура. Това е величието на добре написаната творба. Верди позволява на режисьора да прочете неговото произведение от много гледни точки.
В нашата версия на „Бал с маски“ аз избрах персонажа, който има най-човешко поведение, Ренато. От работата с Венцеслав Анастасов сме изградили много достоверен характер, пълен с непоследователност и противоречия. Той е най-малко монолитният персонаж и този, който се променя най-много по време на операта. Сложността на Ренато ни позволява да изградим много интересна постановка. Беше много важно певецът, който представлява Ренато, да разбере тази идея и освен страхотен певец, да бъде и голям актьор. Имах голям късмет с г-н Анастасов, защото той отлично разбра образа и допринесе с елементи, които аз не бях видял. Ето как хората работят в театъра и как изграждат от основата. Нищо не е установено, непроменено до края. Операта и театърът продължават да израстват, докато стигнете до премиерата. Ние изминахме дълъг път, откакто започнахме репетиции и драматургията беше обогатена от оста на Ренато.
Сценичното пространство ще бъде доминирано от голяма конструкция, която ще символизира силата на съдбата и ужаса на трагедията. Всички знаем, благодарение на Улрика, какво ще се случи в края, но в тази продукция ние запазваме един елемент на изненада за края, за който съм сигурен, че ще даде на публиката много материал за мислене. Това казвам, когато една пиеса е добре написана. Ще представим Ренато като най-човешкия от главните герои. Довеждането на действията му до краен предел ще ни помогне да разберем по-добре самите себе си. Нашите страхове, чувството ни за чест, когато се чувстваме предадени. Кой никога не се е чувствал измамен? И кой не се е изкушавал да направи луди неща, когато се чувства наранен? Нека разберем Ренато, дори и да не споделяме действията му. Нашата постановка ще подчертае най-човешката част от тази велика опера на Верди.
Вие работите с диригента Кръстин Настев още от Барселона. Какво цените във вашето професионално партньорство?
С Кръстин открихме много интересна методология на работа. Кръстин от партитурата изисква да възстанови това, което Верди е мислил музикално. А аз, като режисьор трябва да се възползвам максимално от либретото на Сома. Създадохме тандем между музика и драма. Кръстин се е поставил на мястото на композитора, а аз на либретиста. Ние работим заедно на репетициите и това, което търсех у персонажите от театрална гледна точка, Кръстин намери от музикална гледна точка у певците. Наблюденията на Кръстин за това как да се интерпретира партитурата съвпаднаха с драматичните изисквания, които аз имах към героите. Ще извлечем максимума от операта, като работим паралелно, действието и музиката вървят ръка за ръка и така ще я видим на сцената.
Как се включва във визуалната среда на представлението костюмографът Яго Бласи?
Яго Бласи веднага се присъедини към шоуто и от самото начало разбра идеята за спектакъла. Погледът му е много интересен, героите ще бъдат показани, както винаги сме си представяли главните герои в оперите на Верди, докато хорът ще се появи в доста непринудени костюми. По този начин Яго създава много интензивна връзка между хора и публиката, събаряйки бариерата, която операта понякога може да ни издигне към зрителите поради своята изкуственост. Характеризирането на хора ще ни помогне да разберем по-добре историята.
Вие самият пеете, изкушавате ли се да се представите и като тенор във Варна?
Аз съм учил в Консерваторията на Лисеу (Conservatori del Liceu). Пял съм и два пъти в хора на Gran Teatre del Liceu в Барселона, в две постановки - „Лоенгрин“ и „Проклятието на Фауст“ с двама диригенти, от които научих много - Гьоц Фридрих и Паоло Кариняни. Дори стигнах дотам, че кандидатствах за конкурса Монсерат Кабале, но там разбрах, че моят път не е на певец. Но опитът като тенор ми помогна да разбера работата на певците и тяхната тежест в представянето и интерпретацията на оперите. Изучаването на пеене ми помогна да се поставя на тяхно място. Да режисирам опера с този музикален опит ме прави по-чувствителен към певците.
Какво трябва да преодолеете във Варна, за да постигнете реализацията на вашите идеи? С какво се различава артистичната ситуация тук от Испания и по-специално от Каталуния?
И Варна, и Барселона имат вековна оперна традиция. Мисля, че във Варна има нещо, което ние нямаме в Барселона - страхотна кариера на певците. България е държава, която е дала много страхотни гласове на света. Във Варна видях, че певците са част от обществото. В Барселона не можеш да откриеш това. Както казах по-рано, вярвам, че различните гледни точки винаги обогатяват и операта е дисциплина, която се използва за обмен. Певците, диригентите, режисьорите винаги са от различни националности и това помага да донесат собствената си гледна точка, където и да отидат. Това е много положително и обогатяващо, повече ни обединява, отколкото да ни разделя.
Какво Ви предстои след Варна?
Имам няколко проекта след Варна, но най-интересното е възстановяването на едно музикално произведение върху „Медея“ на Еврипид - произведение, което не е изпълнявано от времето преди Испанската гражданска война. То е от големия каталунски композитор Joan Manén с либрето на Ambrosi Carrión, много престижен драматург по времето, когато е трябвало да отиде в изгнание след войната. Моят прачичо е композирал няколко музикално-театрални пиеси за Carrión. За мен тази продукция ще има сантиментална стойност - да мога да работя с творба на драматург, близък до семейството ми. Няма направен запис и следователно нямаме препратка към това как е изпълнявана пиесата по това време. Текстът е на испански, а произведението е композирано за струнен оркестър, пиано, орган и актриса. Аз ще отговарям за постановката и режисурата на актрисата Susanna Garachana.
Кръстин Настев, диригент:
Предизвикателство е да претворим „Бал с маски“ с режисьора Игнаси Кристиа. Очакваме впечатляващ спектакъл.
Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?
Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.
Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим.
Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.
Какви предизвикателства имате в работата с Игнаси Кристиа? Бихте ли разкрили основните моменти от неговата идея за постановката - като режисура и като сценография, и как се преплита тя с вашите виждания?
Игнаси Кристиа е артист, когото срещнах в Барселона. Той е известен сценограф, който е преподавал актьорско майсторство в Театралния институт в Барселона и е организирал множество изложби в престижни музеи по целия свят. Като истински човек на театъра, Игнаси разбира оперния свят отвътре. Бих го нарекъл „учител“, защото работейки с него, за първи път наистина разбрах ролята на визуалния образ в оперна постановка. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за това дали една продукция изглежда красива, а за начина, по който сценографията трябва да отразява настроението и атмосферата на партитурата. Игнаси е майстор в това, при него всеки детайл говори. Той ме насърчи и вдъхнови никога да не се предавам в трудната си професия.
Големият руски режисьор Борис Покровски от дългогодишната си работа по оперните театри е разделил диригентите в няколко категории, които няма да описвам с подробности. Но ще отбележа, че аз попадам в категорията „съ-режисьор“ в тази постановка, защото се опитвам да приложа концепцията на режисьора при работата ми със колегите солисти, оркестъра и хора. Това е концепция, която сме обсъждали часове и дни наред. Съ-режисьор не е буквално да режисираш заедно с режисьора - все едно да има двама режисьори (което не е изключено в театъра и операта), но Покровски има предвид онзи тип диригенти, които разбират много добре изразните средства на музикалната материя, съотнесени към драматwргията и режисьорското виждане. Т.е диригентът да не остава равнодушен към случващото се на сцената. Затова за мен е предизвикателство да отговоря на нивото на Игнаси, което смятам за изключително високо и се надявам да покрия чрез музикално-изразните възможности на нашия колектив неговия цялостен замисъл.
Още един чужденец има в творческия екип на "Бал с маски" - костюмографът Яго Бласи. Бихте ли го представили на варненската публика? Какви костюми да очакваме в спектакъла - с повече традиция, или с повече съвременен стил?
Яго Бласи работи заедно с Игнаси Кристиа в творческо съдружие в Барселона. Костюмиje и маските за новата постановка имат по-скоро съвременен облик, спазвайки традицията и същността на либретото, отколкото костюми в класически стил. Петте главни персонажа ще бъдат облечени в костюми, отговарящи напълно на предписанията в либретото. Няма да издавам повече подробности, за да не подведа читателя на тези редове с предварителна представа, която би нарушила елемента на изненадата при визуdлната среща със спектакъла.
Солистите Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов и Габриела Георгиева чувстват ли се в свои води в тази опера на Верди? Как вървят репетициите с тях?
Колегите познават много добре заглавието, защото са участвали и в други постановки. Определено мога да кажа, че е удоволствие да се работи с тях. Само истинските професионалисти могат да се адаптират бързо към нови музикални търсения; към детайли и темпа, които със сигурност са различни в моя прочит. Винаги се стремя да изразя първо онова, което се вижда с просто око в партитурата и после да погледна „между“ нотите, на базата на собствения опит и натрупани знания. Знаете, че всеки чете една книга и вади различни заключения. Така е и в партитурата – много диригенти четат една музика и всеки намира нещо различно. Работата на солистите е да се адаптират към изискванията на диригента, доколкото е възможно, а от друга страна - той да се адаптира към техните певчески възможности. Репетициите вървят добре и се надявам трудът ни да е ползотворен.
Вие имате силна година във Варненската опера, независимо от пандемията. Кои спектакли бихте отбелязали като особено специални в творческата ви кариера и накъде гледате в предстоящите месеци на есенно-зимния сезон?
За мен двата септемврийски спектакъла са много важни: от една страна „Дон Карлос“ – едно от мащабните и най-сериозни заглавия на Верди и от друга - премиерата на „Бал с маски“. И двете творби са специални: посещавал съм двореца на Филип II в Ескориал, където се погребват испанските крале. И сега, когато изпълнявам творбата, ми е интересно да претворявам тази трагична история; от друга страна „Бал с маски“ е специална за мен заради участието на Игнаси Кристиа и неговия колега Яго Бласи. Намирам работата ни за свръхинтересна и вярвам, че ще се получи един впечатляващ спектакъл, който ще остави отпечатък в летописите на нашата опера.
Разговаря Нина Локмаджиева
Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, завършва Музикалното училище в родния си град и е един от последните ученици на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, в класовете по хорово и оркестрово дирижиране на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира дирижиране в Музикалната академия – Базел, Швейцария (2016). Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti (2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), Bruno Aprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).
Отличен е със Специална награда от конкурса за млади диригенти “Europa Cantat“ в Санкт Петербург (2013) и с Трета награда от Академичния конкурс за изпълнение на творби от „Й. С. Бах“ в АМТИИ Пловдив (2001).
Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, заедно с Крикор Четинян, майсторски класове по дирижиране в Пловдив (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „Селска чест“ в Софийската опера и балет (2016).
Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален ръководител е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).
Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното дружество Пловдив (2005-2008).
През януари 2019 г. Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
