История за една майка и син, която всеки трябва да прочете, но само истинските мъже ще схванат
Майка ми имаше само едно око. Мразех я… толкова много се срамувах от нея! Работеше като готвачка в училище, за да изхранва семейството.
Един ден, още докато бях в началното училище, тя дойде да ми каже Здравей. Много се засрамих. Как може да ми причинява това? Престорих се, че не я познавам, хвърлих й унищожителен поглед и избягах. На следващия ден, един от моите съученици ми каза:
“АААА, майка ти има само едно око!”
Потънах в земята от срам. Освен това исках и майка ми някак си да изчезне! На същия ден се изправих пред нея и й казах:
“Ако само ще ме правиш за смях, защо просто не умреш!”
Майка ми не отговори…Дори и за секунда не си помислих какво точно съм й казал, понеже бях изпълнен с гняв! Въобще не помислих за нейните чувства.
Силно желаех да се махна от къщи, затова залягах здраво над учението и имах възможност да замина да продължа образованието си на далеч от нас.
След това се ожених. Купих си собствена къща. Имах собствени деца. Бях щастлив с живота си, децата ми и удобствата. Тогава, един ден майка ми дойде да ни види. Не ме беше виждала от дълги години, а внуците си не беше виждала никога.
Когато се изправи на входната врата, децата ми започнаха да й се присмиват, а аз й се развиках затова, че идва непоканена! Изкрещях й:
“Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми? ИЗЧЕЗВАЙ! ВЕДНАГА!!!”
Майка ми бързо измърмори нещо от типа, че е сбъркала адреса и след това се изгуби от погледа ми. И от живота ми!
Известно време след това получих писмо-покана за годишна среща на класа. Излъгах жена ми, че трябва да замина в командировка и отидох на годишната среща. След като събитието приключи, просто от любопитство отскочих до старата ни къщурка.
Съседите ми казаха, че тя е починала. Не почувствах нищо! Не пролях дори едничка сълза! Те ми дадоха писмо, което тя е написала приживе и е искала да получа. Отворих го и прочетох:
“Скъпи мой сине,
Мисля си за теб през цялото това време, през всичките години, които изминаха. Съжалявам, че дойдох до къщата ти и изплаших децата ти.
Много се зарадвах, когато чух, че ще идваш за срещата на класа. Но аз най-вероятно няма да съм в състояние дори да стана от леглото, за да те видя. Съжалявам, че била причината да се срамуваш непрекъснато от мен докато беше малък.
Виждаш ли… когато беше малък, претърпя инцидент и загуби едното си око. Като майка не можех да понеса да те гледам как трябва да пораснеш само с едно око. Затова ти дадох моето!
Бях много горда да виждам сина си, който виждаше един изцяло нов свят за мен, на моето място, с това око.
С цялата любов, на която съм способна,
Майка ти!”
1
1
