Италия ще има най-десния си премиер след Бенито Мусолини

Кадър Локал тийм

Подобно на 20-те и 30-те години на миналия век все повече държави в Европа избират националистки правителства. 

Обединението около дяснорадикалната партия Fratelli d'Italia ("Италиански братя"), спечели изборите в Италия по категоричен начин. Според всички допитвания и прогнози алиансът, в който влизат още дяснопопулистка партия „Северна Лига“ на Матео Салвини и консервативната Forza Italia („Напред, Италия) на Силвио Берлускони, печели изборите с преднина от около 17 процента пред Демократическата партия и нейните съюзници. Десният алианс събира общо около 43% от гласовете, предаде Дойче Веле.

Категорична преднина

Най-силно представилата се партия в рамките на десния алианс са „Италиански братя" с над 25 процента. Като отделна партия те получават почти толкова гласове, колкото целият лявоцентристки съюз около демократите (около 26%).

Като лидер на първата парламентарна сила министър-председател на Италия може да стане 45-годишната Джорджа Мелони, която ще е първата жена-премиер на Италия. Тя вече ясно изрази претенциите си към поста, заявявайки, че италианците са отправили ясно послание в полза на дясно правителство под ръководството на „Италиански братя". „Ние ще управляваме за всички“, заяви Мелони в нощта срещу понеделник. Мелони заяви, че това е била вечер на "гордост и удовлетворение" за нейната партия.

Национална гордост и национална идентичност

В своята реч след победата Мелони обеща на своите поддръжници, че националната гордост и националната идентичност отново ще играят по-важна роля за Италия в бъдеще.

"Голямата цел, която си поставихме в живота и като политическа сила, беше италианците отново да се гордеят, че са италианци и да развяват нашия трикольор“, каза тя. 

Неофашистко минало?

Мелони, която е започнала политическата си дейност в неофашистки партии, определя себе си като консерватор. Нейните опоненти я обвиняват, че никога не се е дистанцирала категорично от фашизма. Новинарският портал на американския телевизионен канал CNN пише, че Италия вече ще има най-десния премиер след Бенито Мусолини*.

Политици от германската дяснопопулистка „Алтернатива за Германия“ (AfD), френската дясна националистическа партия „Национален сбор“ и полската „Право и справедливост“ поздравиха Джорджа Мелони за изборната ѝ победа в Италия.

---

Бенито Мусолини управлява Кралство Италия като министър-председател от 1922 до 1925 г., когато отхвърля демокрацията, и като диктатор до 1943 г., след като установява първата фашистка диктатура.

Известен като Дуче („Лидерът“), Мусолини е създател на италианския фашизъм. През 1912 г. Мусолини е водещ член на Националното ръководство на Италианската социалистическа партия (ИСП), но е изключен заради застъпничеството си за военно участие в Първата световна война, противоположно на позицията на партията за неутралитет. Мусолини служи в Кралската италианска армия по време на войната, докато не е ранен и освободен през 1917 г. Мусолини осъжда остро ИСП, а възгледите му вече се съсредоточават върху национализма вместо социализма, и по-късно основава фашисткото движение, което се противопоставя на егалитаризма, а вместо това проповядва революционен национализъм, надхвърлящ класовите граници.След похода към Рим през октомври 1922 г., Мусолини става най-младият министър-председател в италианската история до назначаването на Матео Ренци през февруари 2014 г. След отстраняването на цялата политическа опозиция, чрез тайната си полиция и забрана на трудовите стачки, Мусолини и последователите му консолидират властта си чрез редица закони, които превръщат нацията в еднопартийна диктатура. В рамките на 5 години Мусолини установява диктаторска власт както с правни, така и извънредни средства, и се стреми да създаде тоталитарна държава. Мусолини остава на власт, докато не бива свален от крал Виктор Емануил III през 1943 г., но няколко месеца по-късно става лидер на Италианската социална република, германска марионетна държава в окупирана Северна Италия – Мусолини заема този пост до смъртта си през 1945 г.

В началото на Втората световна война Италия запазва неутралитет, но с напредъка на битката за Франция официално влиза във войната на страната на Германия на 10 юни 1940 г., макар и да е наясно, че не разполага с военния капацитет и ресурси за провеждане на дълга война с Британската империя. Мусолини разчита, че след сключването на очакваното френско примирие Италия би могла да получи териториални отстъпки от Франция, а след това да съсредоточи войските си върху голяма офанзива в Северна Африка, където италианските сили превъзхождат британските.

Британското правителство обаче не приема предложения за мир, които биха включвали признаването на победата на Оста в Източна и Западна Европа, плановете за германско нахлуване в Англия се провалят и войната продължава. През лятото на 1941 г. Мусолини изпраща италиански войски за нахлуването в Съветския съюз, а през декември Италия обявява война на САЩ. През 1943 г. Италия претърпява тежки загуби: до февруари Червената армия напълно унищожава италианския контингент в СССР, през май силите на Оста губят в Северна Африка, на 9 юли съюзниците нахлуват в Сицилия, а след Битката при Курск става ясно, че германската офанзива върви към провал. В резултат на това в началото на 25 юли Големият съвет на фашизма сваля доверието си от Мусолини. По-късно същия ден кралят го уволнява като глава на правителството и нарежда да бъде затворен. На 12 септември 1943 г. при Операция Дъб Мусолини е спасен от плен от германски парашутисти и командоси от Вафен-СС, водени от майор Ото-Харалд Морс.

Адолф Хитлер, след среща с освободения бивш диктатор, поставя Мусолини на власт на марионетния режим в Северна Италия, известен като Република Сало. В края на април 1945 г., след почти пълната загуба, Мусолини и неговата любовница Клара Петачи се опитват да избягат в Швейцария, но и двамата са заловени от италиански комунистически партизани и са екзекутирани чрез разстрел на 28 април 1945 г. край езерото Лаго ди Комо. След това тялото му е отнесено в Милано, където е окачено с главата надолу на бензиностанция, за да се потвърди публично смъртта му