Иван Янков: Варна няма 20 000 лева за трима класни борци
Поколения борци са донесли слава на борбата във Варна. Но най-титулуваният като действащ борец на варненски клуб е Иван Янков (вляво на снимката).
Иван Янков и другия вицешампион на олимпиада като действащ борец на „ЖСК-Спартак“, но в класическия стил – Стоян Апостолов, бяха най-големите личности по време на тържеството в Юнашкия салон преди дни, с което бе отбелязана 70-годишнината на варненската борба.
През 1980 година роденият в село Орешак Янков отива на Олимпийските игри в Москва като трикратен европейски шампион и един от фаворитите за титлата в категория до 68 кг.
В първите схватки лесно се справя с индиец, унгарец и борец на ГДР. По регламент следващият му съперник трябва да е финландец, но тънки игри прекрояват програмата.
„Сърбите измислиха някаква лекарска забрана, кръгът се превъртя и се наложи аз да се сборя по-рано с основния ми съперник – олимпийския шампион от Мюнхен 72 Абдулбеков. Месеци по-рано той ме беше победил във финала на европейското в Чехословакия с 3:1 точки. Срещите бяха на два тепиха, но после ги преместиха на един и докато дойде нашият мач, загрявах един час. Не бях свеж в схватката с руснака и въпреки че тя бе равностойна, изгубих по точки“, връща се назад във времето за „Народно дело Седмицата“ Янков.
Впоследствие варненецът помита с 8:1 Шабан Сейди и става втори. Две години по-рано двамата са се срещнали и на световното в Мексико. Сърбинът повежда с 4:1, но Янков прави пълен обрат да 5:4 и се окичва с бронзов медал.
Иначе първата си евротитла Иван взема при дебюта си на такъв форум в Лозана на 1 април 1973 година. В категория до 62 кг бие втория на Олимпиадата в Мюнхен 72 турчин с явно превъзходство – 9:1, а в другата си схватка е изгонен за пасивност заедно с Абдулбеков.
„Това беше финалната тройка. Аз станах първи, тъй като имах най-малко наказателни точки – 4,5, а Абдулбеков беше с 5 и завърши втори“, спомня си Янков.
За втори път варненецът е шампион на Стария континент през 1975 година в Лудвигсхафен, след като надделява безапелационно над Абдулбеков с 6:1.
На европейското през 1976 година в Ленинград Иван отново е устремен към златото, но губи нелепо от румънец: „30 секунди преди края водех с 14:8 на Коман, но за миг се разсеях и изгубих с туш. Ако бях спечелил, ставах първи. След въртележката станах трети, а той – втори.“
Две години по-късно в София вече никой не може да спре Янков, който завършва първи в Европа в новата си категория до 68 кг.
Голямото разочарование на Иван е европейското във Варна през 1982 година. „Залата бе пълна, на тепиха вреше и кипеше. Много исках да зарадвам съгражданите си, но малко не ми достигна. Паднах от руснака и се утеших с бронза“, спомня си Иван.
След като слиза от тепиха, той дълги години работи в системата на МВР и като треньор в родния си клуб. Удостоен е със званието „Почетен гражданин“.
Преди година и половина обаче го съкращават като щатен треньор в Спортното училище.
„Трудно преживях това съкращение. Не крия, че още ми тежи. Сега ходя често в залата да се видя с колегите и борците, но не е същото. По-неприятно е обаче, че след като талантите на Варна излязат от юношеската възраст, не може да ги задържим. Нямаме пари да им дадем една заплата от 500 лева на месец например. За трима добри борци това означава 180 000 – 20 000 на година. Явно Варна няма тези пари или не иска да ги даде. А е за един от най-успешните си спортове – борбата. По мое време държавата плащаше заплатите. Имаше по 10 -12 отбора в „А“ и „Б“ група. Сега един-два клуба с пари обират всичко по-качествено от провинцията. Няма конкуренция, закриха се утвърдени центрове… Грозна гледка“, излива болката си 65-годишният Иван Янков.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
1
0
