Иво Сиромахов: Тръгнах си, когато ми беше казано да карам по-кротко. А аз не мога
Кадър Тв 7/8
"Големият шеф добродушно и бащински напляска малките палавници от прислужващата партия“ — така Иво Сиромахов обобщава с една фраза края на последната българска политическа оперета в интервю с Ивайло "Нойзи" Цветков за "Дойче Веле".
Законопроектът на "Има такъв народ“, който щеше да вкарва хора в затвора за "разпространяване на лична информация“, беше оттеглен. И Сиромахов реши, че му е дошло време да си тръгне от екипа на Слави Трифонов.
"Свободата е като иронията — или я носиш в себе си, или не“, казва той. И ако си я носиш — няма как да не се засмееш дори през зъби, когато гледаш как властта играе театър на морала.
"Иронията не е поза, тя е рефлекс“, казва Иво. "Имам го от дете — ти, като мой съученик, можеш да потвърдиш.“
Той цитира Радичков: "Човек опитомява думите“, и добавя — "понякога и те нас опитомяват. А друг път — ни озверяват.“
Думи, които днес звучат почти като диагноза на цялата публична среда.
Според него честна медийна среда в България няма от 2009 г. — откакто Бойко Борисов "яхна журналистическата общност и я превърна в послушно добиче, което пасе кротко край магнолията в Банкя“.
И тук Сиромахов не щади никого:
"Поробването на медиите не беше насилствено. То стана доброволно. Собствениците полегнаха сластно пред министър-председателя, наричаха го ‘Бате’ и бяха обладани от него досущ като хетерите от ‘Златното магаре’. Само че нашето магаре се оказа обикновено.“
И точка.
"ИТН нагазиха в калта, защото гледат, че и другите така правят. Опитват се да са като батковците, с надеждата някой ден да ги поканят на голямата маса при тлъстите пържоли“, казва той с обичайното си спокойствие.
"Краят на свободата в медиите беше изконсумиран по взаимно съгласие. Така че е лицемерно да плачат за нея.“
Иво си спомня 90-те и първите години на новото хилядолетие с онова леко пиянство от свобода, което трудно можеш да обясниш на човек, израснал в днешния фейсбук-вакуум:
"Тогава медиите бяха живи. От ‘24 часа’ до ‘Егоист’ и ‘Ку-ку’. Опиянявахме се от свободата и мислехме, че винаги ще е така. А тя, както казваше Радой, е като хляба — всеки ден се меси и се изяжда.“
След четвърт век в "Шоуто на Слави Трифонов“, Сиромахов просто решава, че не може повече да прави компромиси:
"Тръгнах си, когато ми беше казано да карам по-кротко. А аз не мога. На 53 години съм — късно ми е тепърва да се уча да се навеждам. От всички възможности, които животът ми предлага, най-любима ми е тази – по всяко време да стана и да си тръгна.“
"Авторитарната власт най-много се бои от смеха“, казва Сиромахов. "Добрата сатира ги подлудява. След 9 септември първите, които убиха, бяха сатирици – Райко Алексиев, Сашо Сладура… Сатрапите могат да преглътнат всичко, но не и присмеха.“
И ако си мислите, че "Шоуто на Слави“ е прекрачвало граници – не сте гледали британците.
"Пуснете си Little Britain. Там ако направиш такъв скеч у нас, ще те обесят на първото дърво.“
На въпроса за "мръснишкия“ му хумор Сиромахов отвръща с леко подигравателен тон:
"Това могат да го кажат само хора с тежък дефицит на културни познания. Подобен хумор има от Дионисиевите шествия до Бокачо и Чосър. Това е народен, телесен, празничен хумор. В секса няма нищо мръсно — но народ, който нарича интимните си органи ‘срамотии’, няма как да го разбере.“
"Не вярвам депутатите да са диментори, които се събуждат с мисълта ‘как да прецакаме народа’. Вероятно имат добри намерения — просто са избрали най-глупавия начин да ги изразят.“
"Имаше обаче един забележителен момент в цялата оперета, на който цвилих от кеф. Това беше моментът, когато Бойко Борисов изведнъж се появи в любимата си роля на народен закрилник, който спасява раята от душманите, и каза, че ще оттегли закона на Слави . Големият шеф добродушно и бащински напляска малките палавници от прислужващата партия, след което изрече една велика фраза: "Депутатите не са прочели законопроекта, както трябва. Сега ще го четат така, както трябва." Това е може би най-точното и безпощадно описание на българския парламентарен живот".
"Нашата политика е: дайте тука да хапнем нещо“
Сиромахов никога не е искал политическа кариера, въпреки че е можел да я има:
"Българската политика не е политика. Това е ‘дайте тука да хапнем нещо’. Демокрацията предполага плурализъм, а партиите са монотеистични секти с вожд и крепостни. Един натиска бутон, друг им подхвърля лакомства. И всички чакат конгреса, за да си направят селфи с Вожда.“
"Не съжалявам за нищо. Благодарение на ‘Шоуто’ се срещнах с Горбачов, Валенса, Карл Люис, Клаудия Кардинале, Ървин Уелш… Това не е малко. И сигурен съм, че сме оставили следи у хората,“ допълва Сиромахов в края на интервюто.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
2
