Изглежда като прекрасна градинка между блоковете в центъра на Варна, но зад нея се крие разтърсваща история!

Минавайки по ул. “Македония” между блоковете се вижда една хубава, поддържана градинка със свежи цветя. 

За нея се грижи единствено 81-годишната Гинка. Тя, обаче, не го прави, защото си търси занимание. 

Гинка е с диагноза рак на костите и диабет, но въпреки, че се чувства изнемощяла и краката й са подути от захарната болест, тя с желание си полива цветчетата, копае и плеви за да може дворчето пред блока й да изглежда добре. 

Странното е, че от всички семейства и пенсионери, живеещи в блока, само тя се занимава с поддръжката на зеленината. 
“Какво да ти кажа дете мое, само това ми остана. Не мога да се движа много, не могат и да ме оперират защото захарта ми е 33 и няма да издържа упойката. Но ще се грижа за тази градинка до край. Виждаш ли този големия бор?, казва жената и посочва високото дърво зад нея. 

Още преди да започне своя разказ очите й се напълниха със сълзи. 
“Навремето, когато бях бременна ни донесоха 3 борчета, защото бяхме само 3 семейства в блока. Мъжът ми ги засади сам. Едното, това, което виждаш в момента, беше в името на детето, което чакахме.

Така през 1963-та се роди синът ми. Като беше малък той ми помагаше, поливахме го заедно и все ми казваше, че ще порасне голям, колкото борчето. Така пред очите ми растяха и детето, и растението. Когато, обаче, момчето ми порасна и завърши образованието си замина за Америка. И никога не се върна”, разказва разстроена възрастната жена.
Въпреки, че знае, че той е много по-добре там, тя не може да преодолее мъката по раздялата с детето си и развива тези две тежки болести. 
“Аз имам и дъщеря, не съм самичка, но едното дете не замества другото. Млади сте, всички трябва да си уредите живота по най-добрия начин, но е много трудно за родителите да са далеч от децата си. Не ги загърбвайте”, казва поучително Гинка. Тя страда и заради това,че не може да вижда внучката си, която е кръстена на нея, но е израснала далеч от “уюта на баба”.
Синът и е и инженер, с две висши образования, снаха й е изпълнителен директор, а внучката й завършила медицина в Калифорния, сега коремен хирург в Лос Анджелис.
“Преуспели деца имам, но щастието ми за тях граничи и с мъката, че са далеч. Сега това дърво е единственото, което ми остана да напомня за детенцето ми”, продължаваше да ридае жената за момчето, което вече 35 години е в друг континент.

Днес, 52 години по-късно борчето е все още там, вече голямо, внушаващо и силно дърво. От трите дръвчета, засадени навремето, обаче, само нейният е издържал. Другите две, които са били за децата на съседските семейства са изсъхнали и отрязани. 
Освен, че се грижи за цветята и дръвчето жената всяка сутрин помита тротоара и улицата пред блока.

“Когато минават деца им късам от цветчетата и им казвам да ги подарят на майките си. Този малък жест всъщност изпълва майчинското сърце с несравнимо щастие. Нямам нищо против, който иска да си откъсне, пак ще засея и пак ще пораснат” казва, изпълнена с надежда самотната Гинка. 

Следете 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!