Измериха 47 градуса на кръстовище в столицата в най-горещия ден
Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова нюз
Жегата е жега, но едно е да мериш температурата в покрайнините на града, съвсем друго е в сърцето му. Изследвания доказват, че там, където има повече бетон и по-малко растителност, температурите са по-нисоки и трудно се свалят. Т.е. нагрят асфалта през деня, той не се охлажда така бързо нощем.
Проблемът се нарича "градски топлинен остров". Видимо е, че градските урбанизирани територии са доста по-топли от останалите. Там, където имаме общирни запечатани територии, където има големи паркинги, кръстовища, булеварди, сгради, които не са изолирани, там се регистрират много високи температури. Изследването се прави след залез слънце. Големият проблем е, че градските територии не изстиват нощем. В най-горещия ден миналата седмица температурита на столичното кръстовище на "Панчо Владигеров" беше междуд 40 и 47 градуса. Това е температурата на асфалта.
Това коментира пред Нова нюз доц. Стелиян Димитров от Национален център за геопространствени изследвания.
Действително големи територии в градските квартали нямат озеленяване, прекалено големи пространства са изложени на продължително слънчево греене, поради което те през деня лятото прегряват. В центъра на София този проблем го няма, защото там има паркове, които създават зони на охлаждане, коментира климатологът Христо Попов.
Проблемът се състои в това, че тази висока температура влияе по няколко начина. Първото и очевидното е, че това влияе негативно върху здравето на хората. Второто е, че тези високи температури директно ни бъркат в джоба. Според изследване на американската агенция за опазване на околната среда преди десетина години във Финикс повишаването на температурата само с градус за един ден разходите за охлаждане се повишават с между 1 и 10 процента в зависимост от това колко добре е изолирана сградата. Т.е. ако имате 3 градуса разлика, ще имате до 30% повече разходи за охлаждане, коментира доц. Димитров.
В Швеция например решават проблема като не използват в асфалта черен цвят. Те използват зелено, червеникаво. Също така различната грапавост на асфалта помага. От значение е и цвета на сградите в градската среда, както и материалите. Където има повече дървета, температурите са по-ниски. Не бива да се подценяват по никакъв начин зелените площи, посочи Попов.
Едно решение няма. Става въпрос за комплексно решение. Основно зелената система влияе на температурите чрез изпаренията. Има и друг проблем. Когато има продължителна топла вълна, растенията спират да изпаряват, за да оцелеят. В тази ситуация, за да се свали температурата, вместо да се мият улици, трябва да се поливат зелените площи, за да се подпомогнат растенията и те отново да изпаряват, а ние да се охладим, коментира Димитров.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
