Изоставен "небостъргач" от Тодор Живков стърчи в 80-хиляден български град и има аналог само в Англия

Кадър Ютуб

Шумен е голям град, чието население преди години е минавало 100 хиляди души, а днес е около 81 хиляди.

Насред центъра на този важен град стърчи огромно сдание като малък небостъргач в комбинация с други изоставени сгради в бруталистичен бетонен стил.

Това е само малка част от мегапроекта за новия център на град Шумен започнат в края на 80-те години на миналия век с добрата воля на Тодор Живков.

Шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 год своя нов център. Проектът за центъра на града бил готов през 1987-ма година и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци. Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември. Заданието включва амбициозна група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и тунели, площади с фонтани. Изглеждало е по-амбициозно даже и от софийското НДК.

"Влизаме от тясна уличка и прескачаме крехка и ниска телена ограда. Първото, което човек вижда са огромните мащаби и кололасното количество бетон на строежа. В мрачен и дъждовен ден, като днешният човек най-добре може да усети атмосферата на места като това, пише varg1.blog.bg.

Има две основни изходни точки на разглеждане. Ако беше завършен проекта за новия център на град Шумен никога нямаше да може човек да обходи всеки сантиметър свободно, а от друга страна би било прекрасно, ако беше завършено, защото щеше да постави града в топ 5 с най-красивите и мащабни центрове в България, разказват от nettvshumen.

А и проекта е единствен по рода си не само в България. Друг такъв подобен има чак в Англия."

Кулата е изградена за някогашните аналогови телефонни централи и много вероятно щеше да загуби смисъл с времето на новите технологии.

"Но продължаваме с разходката. Дори в тази джунгла си личи пътеката, по която вътре влизат посетители. Небрежно натрупаните клатещи се плочки, за да се качиш на вторият етаж бяха добър тест за акробатичните ни умения."

Злокобната тишина е нарушавана само от живеещите там гълъби и плуващите на дъното на наводнена асансьорна шахта пластмасови бутилки.

"Място, което си струва човек да посети отново и отново и отново. Не знам за вас, но аз бих живял завинаги там. Подходящ саундтрак за разглеждане на албума е песента ''Angel of death'' на Slayer излязла точно през годината на започване на строежа-1987.", пише авторът на блога 

*В статията са използвани откъси от пост от блога на WhAT Association: „Каква я мислехме, каква стана – центърът на Шумен“