Изповедта на един гастербайтер: Всички мислят, че съм банкомат! Купих си старо "БМВ", но...

Старото "БМВ", което го купих втора употреба и го държа в гаража от миналото лято за посещение на родината, защото на работа в Германия отивам само с влак, а из града с карам с велосипед.

"Купих нови калъфки за седалките, та да изглежда като ново.

Жената и децата купиха много тениски, рокли, панталони и още някои дреболии, които са на разпродажба. Заедно с дъщеря ми, ги сложихме в найлонови торбички, а закупените подаръци деликатно ги опаковахме в декоративни опаковки и премахнахме цените, за да не се вижда колко сме платили. Въпреки годишната икономия дори бяхме на минус, така че преди две седмици отидохме в родината, за да се освежим, а след това и да се върнахме с празни джобове.

Така започва историята си за "Ал Джазира" един гатсарбайтер, който е решил да сподели неприятностите, които повечето членове на диаспората на Босна и Херцеговина изпитват, когато се завърнат у дома.

Всеки месец изпращаме пари в Босна, защото половината от роднините са безработни, а и тези, които работят или получават пенсия едва свързват двата края. Те ни виждат като някакви магьосници и аз тази представа не мога да я променя. Понякога се опитвам да им, кажа колко трудно си изкарвам парите, но тези моите сякаш  са глухи, никога не ме слушат. Те мислят, че мен там в чужбина печени пилета ми падат от небето. Не искам да се разправям с никой, но малко съм уморен от всичко това, от това, че се превърнах в банкомат, от който само се изваждат пари, казва той.

Един негов сънародник, който също работи в чужбина, преди пристигането на почивка в Босна прави малки заеми, за да може да бъде това, което очакват от него роднините и да може да засити апетита на близките и далечни роднини. 

Годишно диаспората на Босна и Херцеговина изпраща около 1.75 милиарда евро, което е около 30 на сто от БВП на страната.