Изповедта на един варненски пешеходец: След разходка по разбитите плочки се връщаш вкъщи изнервен

Евгения Иванова 

Всеки знае какви са проблемите на шофьорите във Варна – многото дупки, малкото места за паркиране, обърканите пътни знаци и липсата на спазване на правилата за движение. Когато всеки слезе от автомобила си обаче, автоматично се превръща в пешеходец, а за тях препятствията са не по-малко. Представете си следната ситуация, която може да се случи на всеки, решил да се придвижи на два крака.

 

 

Прекрасен неделен ден, дъждът току-що е спрял и слънцето отново се показа. Решаваме да излезем на разходка, да свършим няколко задачки. Тръгваме целеустремено към центъра например, вървейки по тесните улички. Тротоарите са заети от паркирали автомобили, за това вървим в най-крайната част на платното за движение. Е, отнасяме няколко бибиткания от изнервени шофьори, но какво да направим, че все още не можем да летим. Излизаме на главния булевард, вече радостни, че имаме свободен път за вървене. На втората крачка обаче стъпваме на „плюеща“ плочка и си опръскваме новия панталон. Преживяваме го. За да стигнем до Морската градина, минаваме през подлеза, стъпалата на които целите са в мокри листа и толкова хлъзгави, че трябва да се придържаме към парапета. Стигайки до долу щастливи, че не успяхме да паднем, ни посреща 80-годишна старица с молбата за някакви стотинки. 

 

Разхождаш се в Морската градина - слънце, птички, морски бриз, радостни деца и бягащи за здраве хора. Изведнъж се чува страшен детски писък от дете, което бяга към майка си, гонено от питбул. Тези хора защо не си разхождат кучетата с каишки и намордници? Майките с детски колички нямат голям избор къде да разхождат децата си поради влошената градска инфраструктура. Тръгваме към центъра за по едно кафе, спъваме се един-два пъти в някоя разбита плочка, кой ни е виновен пък, че сме си обули обувки с токчета? В крайна сметка прекрасната неделна разходка ни прави изнервени пешеходци, очакващи с нетърпение прибирането вкъщи.
И какъв е изводът? Решаваш да оставиш автомобила си, за да не обикаляш един час да търсиш място за паркиране, а осъзнаваш, че проблемите на пешеходеца са не по-малко от тези на шофьорите. Всеки от нас е попадал в такава ситуация не един път. Решението? Явно още се търси.