Чудесно! Вече си имаме паметник на Васил Априлов, който беше откраднат преди време. Само че в Денят на славянската писменост и култура не можем да пропуснем и един факт - паметник на двамата първоучители от години във Варна липсва. Граждани и гости на града пак искаха да поднесат цветя, но... не се знае къде. 

Всъщност ако човек има истинско преклонение пред славянски подвиг в сърцето си, няма значение как ще го изрази в този ден. А кой всъщност го има? Дали този, който присъства на всички церемонии, или другият, който всеки ден опазва речта от чуждици и външна инвазия, или пък онзи, за когото границите са излишно понятие поради немотията? Защо децата ни стават все по-неграмотни, стоейки пред глобалния свят на интернет, докато томовете на Вазов и Елин Пелин събират прах в библиотеките? 

Така че, докато слушаме „Върви, народе възродени“, нека още веднъж помислим за понятието „народ“, защото това сме ние – които често бедстваме от гнева на природата и от собствените си помисли, но и ние, за които е казано, че сме в основата на бъдещия свят. 

 

Виолета Гурнакова