КАК ДА МУ ВЯРВАМЕ НА БОЙКО?
Йордан Дончев
Добре се живее в България и сме по-напред от вас, заяви преди време в Загреб премиерът Борисов. И тъй като мнозина не му повярваха, реши да подкрепи думите си с факти. “ За трите години наше управление продължителността на живота в България се е вдигнала с една година”, се похвалил той на заседание на кабинета. „През 2006-2007-2008 г. са били съвсем различни тенденциите. От 2009 г. насам се увеличава продължителността на живота“, подчертал Борисов.
Хубава вест, радостна вест. Стига да е точна. Само че и този път премиерът е бил подведен от своите подчинени. Данните – и на Eurostat, и на НСИ - всеки може да види в интернет. И се оказва, че премиерът е казал истината, но само наполовина. А половин истина, казват, е по-лошо от лъжа. Продължителността на живота на българите действително расте, но такава си е тенденцията от години. И при Станишев, и при Симеон, и при Костов средната продължителност на живота е расла, понякога и с по-големи темпове. Което съвсем не означава, че техните правителства имат основната заслуга за това – просто медицината напредва. При това едногодишният ръст не е, откакто ГЕРБ е на власт, а за периода от 2005 година насам. Т.е. през мандатите на тройната коалиция и на ГЕРБ! Нещо като вица за компютрите и компотите.
Като се зарови човек в статистиката, изскачат и други любопитни неща. Например динамиката на новородените. От 2000 г. започва постепеннно увеличаване, като върхът е през 2008 и 2009 г. През 2010-а започва спад, 2011-а – срив. Броят на новородените българчета от 80 хиляди в началото на мандата на ГЕРБ намалява на 70 000 през миналата година! Кой ще храни дълголетниците?
Медицината си е медицина, но и държавата има роля за създаване на по-добра среда за живот на своите поданици, а от там и на дълголетието им – условия за бизнес, работни места, заплати, пенсии, здравни грижи... „Кой министър-председател не би искал хората да получават по-високи заплати и пенсии”, се провикна Бойко пред синдикалистите. Само че няма откъде, пак се оплака той. А може би има? Сам шефът на Европейската централна банка призна, че само с приетия от ЕС пакт за бюджетна дисциплина (разбирай за икономии) проблемите няма да се решат. Нужен е нов пакт, пакт за растеж. Пък и изборите тези дни показаха, че на европейците все по-вече им светва, че само с икономии кризата няма да бъде преборена. Защото ситуацията се очертава, както във вица, в който чиракът се оплаква: Три пъти го рязах майсторе, и пак късо.
За съжаление, картинката у нас не радва. Статистиката отчита, че през първото тримесечие сме поставили национален рекорд по безработица. Икономиката буксува – оптимистичните прогнози за 2,9 процента ръст на БПВ, залегнали в бюджета, се свиха до 1 процент. Инвестициите намаляват. Инфлацията бавно, но сигурно расте, а кабинетът дава само мъгляви надежди за повишаване на заплати и пенсии догодина, когато (едва ли съвпадението е случайно) ще се проведат парламентарните избори. Пък премиерът все кореше предишните, че вдигали пенсии предизборно.
Как да му вярваме?
