КАКВО КРИЯТ РУСКИТЕ ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ?
Възможно е на някого да му се стори невероятно, но в Русия много момичета и момчета крият от роднините си, че са доброволци в благотворителни организации.
„Гласът на Русия” опита да разбере какво кара руските младежи да преминават в такава странна нелегалност. Анна Волкова е на 19 години, студентка е, бъдещ художник и по съвместителство е доброволка в организация, която помага на самотни възрастни хора в старчески домове. Но това знаят само най-добрите й приятели.
Семейството й е в неведение. Защо тя крие това от роднините си? Аня обяснява позицията си: - В действителност всичко е много просто. Когато едва започвах да се занимавам с доброволна дейност, споделих плановете си с родителите ми. Майка ми и баща ми приеха идеята с ентусиазъм, което не може да се каже за баба ми. Казах й, че искам да помагам тъкмо на възрастни хора, които са останали напълно самотни. А баба ми отговори, че не съм могла да се грижа за себе си, а изведнъж поемам такава отговорност за други хора. И че й отделям малко внимание. Започнах да прекарвам с нея повече време, но и от доброволната работа не се отказах. Просто засега я правя тайно. Макар че смятам, че скоро ще се „разсекретя”. Помощта на други хора ме научи по-ефективно да използвам времето си и да стана по-отговорна. А аз пък върша полезна работа и знам, че макар и малко, но правя света по-добър. Не е само Аня такава. Според анкети повече от една трета доброволци си признават, че отначало членовете на семейството им и приятелите са ги ревнували за новото им „хоби” и са се старали да ги убедят, че не си струва да поема човек „такава отговорност”. Но след известно време те променяли гледната си точка, а понякога самите те са ставали доброволци.
Както казва Антон Мелников, 16-годишният ученик от Москва, помагащ в приют за бездомни кучета, доброволната работа много сближава: -Историята ми започна преди около две години, когато прекарах лятната си ваканция, както винаги в лентяйство. С приятеля ми търсехме в интернет къде да отидем да се позабавляваме и видях банер с мигаща снимка на куче, което изглеждаше съвършено измъчено. Кликнах върху линка и попаднах на един сайт за приют на бездомни кучета. Порази ме колко самотни животни има сред нас. И всички имат нужда от грижи и любящ ги стопанин. Тогава реших да отида в приюта. Родителите ми нищо не знаеха за това, майка ми със сигурност щеше да започне да ме уговаря да се откажа, страхувайки се, че ще лепна от бездомните кучета някаква зараза. И отидох там тайно.
Антон започнал редовно да помага в приюта. Идвал, грижел се за болните животни, разхождал ги. С пари той не можел тогава да помага, но разказвал за приюта на свои приятели и познати. Заедно те публикували в мрежата информация за подопечните си, разлепвали из града листовки със снимки на кучетата и котките, като описвали какви си те по характер и съобщавали, че те с нетърпение чакат своите стопани. И работата им започнала да дава резултати. Някой помагал с пари, някой с храна, някой с лекарства, а някой вземал подопечните на приюта вкъщи.
Антон си спомня: - Що се отнася до мене, кучето от банера сега живее с нас. Казва се Джак и родителите ми много го обичат. И, изглежда, те се гордеят с мен. Сега ние с тях заедно през почивните дни ходим в приюта. Мога да кажа, че доброволната работа много сплоти семейството ни. Да, в едни семейства новината, че детето иска да се занимава с доброволна работа, се приема с радост; в други родителите и роднините се отнасят скептично към идеята, че чедото им ще помага на някого, та нали „самите те все още не могат да се грижат са себе си”. А младото поколение руснаци просто върши добри дела.
