КМЕТЕ, КМЕТЕ, ВРЕМЕТО ТИ СВЪРШИ

 

Йордан Дончев

Ще остане в историята на Варна Кирил Йорданов. Но не като кмет четвърти мандат, а като олицетворение на максимата, че никога не е късно човек да се орезили. 

Ако беше по-умен, щеше овреме да разбере, че времето му е минало. И едва изкретал третия си мандат, щеше да си тръгне по живо, по здраво, без да чака метлата да го измете. Ама не, поблазни го, че този път сам Бойко го хареса, и реши да остане кмет. А варненци гласуваха на балотажа за него като за по-малкото зло. 

И започна кметът да върти пенсионометъра, а градът да запада. Дори най-запалените варненци, които допреди няколко години се надпреварваха да хвалят града, и те млъкнаха. А не беше толкова отдавна. 

През 2007 и 2008 г. Варна беше определена безапелационно – и от журито, и в допитванията до гражданите, за най-добрия град за живеене в България. 

Дори през 2009-а, когато организаторите решиха, че София ще се обиди и трябва нея да изберат, 52 900 души дадоха своя глас за Варна и отново предпочетоха черноморската столица пред официалния победител. За съжаление оттогава никой вече не смята нашия град за най-добър. Допитването тази година още не е приключило, но резултатите са съкрушителни. До вчера кандидатурата на Варна беше подкрепена от 10 952-ма души, пет пъти по-малко, отколкото през 2009-а! Останалите бяха на улицата - да протестират. Лидерът във временното класиране Бургас има подкрепата на 330 500 души, 30 пъти повече, отколкото Варна! 

Ще каже някой – субективно мнение, запалянковски страсти. Така е, но къде отидоха субективното мнение и запалянковските страсти в подкрепа на Варна? Вероятно в дупките по улиците.

Но да оставим настрана запалянковските страсти. С какво може да се похвали Варна през последните години? С орязването на Морската градина. С недостига на места в детските градини. Със затворените магазини. С амортизираните автобуси. Със свлачищата. С липсата на перспектива за икономически просперитет. С презастроените и преасфалтирани курорти, които губят своята прелест – природата. Единствено само кметът сякаш не забелязваше това.

Наистина, строи се, никой не може да отрече. Да сте видели обаче нов обществен градеж? Ще каже някой – забравяш булевард „Генерал Колев” и междублоковите пространства край него. Прав е. Но това е единственото, за което Варна успя да се пребори за европейски пари. И не можа да донади още малко от бюджета, за да не е така фрапантна отликата между новото и старото по краищата на преустроения район. Строят се и жилища. На много от тях  висят табели „продава се”, други – закупени от заможни столичани, се оживяват само за месец-два през лятото. Бавно, но сигурно Варна се превръща в един огромен хотел. 

За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че не само кметът е виновен за този упадък на града, съвпаднал с кризата. Просто той се оказа слаб за ръководител при трудна обстановка и вместо да тегли града напред (че това е възможно, показва Бургас), с бездействието си му помага да потъне още повече. И вместо да се извини на съгражданите си и да си тръгне, се прави, че дъждец вали.