Поговорката за кучетата, които лаят, и кервана, който си върви, е толкова често споменавана, че вече не е нищо повече от клише. Най-често то се използва, когато се говори, че властта не чува разумните предупреждения на гражданите, че действията й не са в правилната посока. 

След шумни и многолюдни шествия варненци някак безмълвно и май не съвсем легитимно излъчиха своите „кучета“, които да дишат постоянно във врата на общинарите. Въпросните пазачи на обществения интерес пък набързо се разделиха по породи и почнаха да се джавкат помежду си с по-голямо настървение дори от това, което показаха на протестите. Сега едните са дворни, а другите - „придворни“ кучета, в зависимост от това кой на кого се умилква. Лаят и на едните, и на другите се чува все по-слабо и става все по-безсмислен. Защото керванът на общината ни си върви все в същата посока. Кучетата пък лаят синхронизирано, защото самите те са станали част от същия керван. Така де, да не са луди да хапят ръката, която ги храни. 

 

Веселин Златков