Kaĸви ca възмoжнитe пpoмeни в ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop cлeд вируса
С недостига на работна ръка поради кризата с COVID-19, изглежда малко вероятно фермерите от развитите икономики да се върнат към бизнесите си в сегашния им вид. Вместо това мнозина вероятно ще се опитат да смекчат рисковете, свързани със зависимостта от чуждестранните сезонни работници, като автоматизират повече от дейността си.
След като COVID-19 принуждава държавите да затворят границите си, селскостопанските сектори са изправени пред големи предизвикателства. Дори в страни, които е малко вероятно да се сблъскат с проблеми в изхранването - като тези в Европа и Северна Америка - стопанствата са изправени пред сериозен недостиг на работна ръка поради новите бариери, които не позволяват на "вноса" на евтина работна ръка. Въздействието от това прекъсване, вероятно ще доведе до постоянни промени в сектора след края на пандемията, пише Project Syndicate.
В Европа
Зависимостта от чуждестранните сезонни работници, вече се усеща в няколко европейски страни, включително Франция, Германия, Италия и Холандия, които разчитат на работна ръка от Източна Европа. След затварянето на границите и опасенията от болести и карантина тези работници няма да бъдат там този сезон, а много култури започват да изгниват в нивите.
В САЩ
В някои части на САЩ опасенията от недостиг на работна ръка в селското стопанство нарастваха още преди кризата COVID-19. Американски селскостопански работници няма, така че фермерите зависят до голяма степен от сезонните мексикански работници мигранти. Участниците във визовата програма съставляват 10% от всички земеделски работници в САЩ.
Разходите и сложността на програмата са пречка за работниците мигранти. С пандемията от коронавируса, това предизвикателство се усложнява още. Обработката за приемане в програмата значително се бави. Освен това, новите изисквания за здравето и безопасността за работодателите и работниците, които трябва да спазват протоколите за социално дистанциране, не само на работното място, но и в жилищата и транспорта, допълнително усложняват нещата.
Ето защо, с тези трудности, изглежда малко вероятно фермерите да се върнат към бизнеса, както обикновено. Вместо това мнозина вероятно ще се опитат да смекчат рисковете, произтичащи от зависимостта от чуждестранните сезонни работници, като автоматизират повече от тяхната дейност.
Автоматизацията изисква значителни предварителни инвестиции, а някои работни места (като тези за събиране на плодове и зеленчуци) са по-трудни за автоматизиране от други. Но технологии като дронове, автономни трактори, роботи за сеитби и роботизирани комбайни предполагат драстично намаляване на зависимостта на фермерите от трудовите мигранти.
Ако големите селскостопански производители в развитите икономики предприемат тези стъпки, техните колеги в развиващите се страни могат да следват примера, дори и на места без недостиг на работна ръка. Например в Южна Африка има голямо количество неквалифицирани, често безработни, които са подходящи за работа в селското стопанство.
Тъй като цялата верига за доставка на храни беше класифицирана като "основна" по време на блокирането на COVID-19, селскостопанските дейности продължиха без прекъсване. Дори преди кризата, Националният план за развитие на Южна Африка за 2012 г. беше поставил цел да увеличи заетостта в селското стопанство с приблизително 1 милион до 2030 г., включително чрез насърчаване на подсектори и увеличаване на земеделските земи.
Досега подобни усилия водят до разширяване на културите като цитрусови плодове, макадамия, ябълки, грозде, авокадо и соя. Заетостта в първичното земеделие нарасна от 718 хил. през последното тримесечие на 2012 г. до 885 хил. през последното тримесечие на 2019 г. - с 23%.
Но след пандемията технологиите в селското стопанство вероятно също ще се увеличат, не поради условията на вътрешния пазар, а поради необходимостта на пазарите да се конкурират с производители от по-напреднали страни, които използват автоматизацията.
Същото важи и за увеличаването на земеделските земи. Южна Африка разполага с достатъчно пространство. Провинциите Квазулу-Натал, Източният нос и Лимпопо общо имат 1,6-1,8 милиона хектара неизползвана обработваема земя, показва проучване от 2015 г. на Global Institute от McKinsey.
Автоматизацията може да бъде вградена в процеса на разработване на тази земя за селско стопанство.
Докато трае възстановяването от пандемията, политиците и индустрията във всички страни с широкомащабно земеделие ще трябва да обърнат голямо внимание на тенденциите в автоматизацията. Що се отнася до работниците, докато селскостопанските работни места в страни като Южна Африка вероятно ще останат много, тези, които зависят от сезонните работни места в развитите икономики, трябва да се подготвят за още по-голяма несигурност.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
