Десислава Димитрова

Много ми хареса какво каза тези дни един социолог: “В България денят за размисъл е този след изборите.” Изключително вярно и с още по-голяма сила валидно за Варна. Под път и над път чувам днес от приятели и познати въпроса какво стана, как се стигна до това. Ами, стана това, което си заслужиха варненци. Сега ще си сърбат попарата 4 години. И тези, които не отидоха да гласуват, и тези, които се продадоха за 50 лв., себе си и бъдещето на децата си, и онези, макар и явно по-малката част, които искаха във Варна най-накрая нещата да заработят и евентуално да се сложи край на схемите и статуквото, в които градът затъва в последните години. Дано само след още 4 години от този окаян град да е останало нещо освен морето, не вярвам да успеят и него да продадат, че да има смисъл да живеем и отглеждаме децата си тук. Защото освен питанките и чуденето какво се случи в неделя все по-категорично чувам от всички онези, които станаха заложници на продажниците, че колкото и да обичат Варна, вече не искат да живеят тук. Сега може и да отидат да гласуват, но не защото много им харесва някой от претендентите или защото им допада платформата му, а за да изберат за града управник, който ще е по-малкото зло.