Как Марсело от гетото проби в Кеймбридж

Стандарт

Бедното момче трябва да намери 5600 паунда до 30 юни, за да замине

 

"Понякога стават чудеса! Моят Марчело да влезе в Кембридж е едно от тях", възкликва Цветана Илиева от ромската махала на Монтана - "Огоста", когато научава, че синът й - осмокласникът Марсело, е приет да учи в престижния CATS Cambridge College в Кеймбридж, Великобритания. Но много скоро радостта отстъпила място на притеснението. Заради отличните си резултати на приемния изпит по математика и английски, момчето получава 50% намаление на таксата за записване. Но 
"Всичко започна на шега", разказва Марсело. В Интернет случайно попаднах на обява за прием в колежа. Имаше предварителен тест, който аз попълних - също на шега от раз - и изпратих на адреса. Най-неочаквано по мейла получих съобщение, че съм допуснат до изпит за влизане в колежа. Изпитът беше на 17 май в София, а аз имах само три дни за подготовка. Не очаквах, че и математиката ще е на английски. Но заминах, явих се и победих", с чувство за хумор разказва Марчело. На същия изпит са се явили над 1000 ученици от Румъния, България, Дания и други страни. При пресяването останали 13, а накрая само един - ромът Марсело Илиев от Монтана. Той е и

 

единственият от България, приет в колежа

 

CATS Cambridge College е различен от българските училища. В него обучението се води по 2-годишна програма, по 10 предмета. След изпити завършилите се насочват към различни университети - от Оксфорд и Кеймбридж, до десетки други. Марсело се надява да попадне в един от тези 200 висши училища и да продължи образованието си.
Сега Марсело е ученик в осми клас на гимназията по архитектура, строителство и геодезия в Монтана. Записал се е в специалността "Недвижими имоти".

 

Той е най-добрият в паралелката

 

- прилежен, интересуващ се от знанията по предметите, заинтересован от успеха си", каза за него директорката на школото инж. Красимира Каменова. "Стана гордост за училището ни. За Кеймбридж му написахме препоръка, каквато се изисква. Тя съдържа само най-хубави неща за кандидата. Той освен отличен ученик, е и добър актьор, художник, общителен е, контактува свободно и с роми, и с българи. Написахме самата истина", признава г-жа Каменова.

"Миналото лято завърших седми клас в Първо основно училище в Монтана и кандидатствах на две-три места. Приеха ме в най-престижното училище - Природо-математическата гимназия и се записах в нея. Но ние сме бедни хора, майка ми започна да ме увещава да напусна тази гимназия и да избера строителната, от която ще изляза с професия. Защото семейството ми няма да има възможност да ме издържа в университет", разказва Марсело. "Послушах я и постъпих в строителната. Аз обаче съм решен да продължа образованието си във вуз, независимо дали ще завърша ПМГ или строителната гимназия.

 

Сам ще се издържам, ще работя и ще уча

 

зарича се тийнейджърът. За колежа обаче му е нужна помощ. До 30 юни трябва да внесе първата вноска, която е 5600 паунда.

 

"Веднъж да се намерят тези пари, после всичко ще е друго", замечтава колежанинът. Исканата сума е за цялото обучение, в което всичко след това, дори медицинската помощ, се осигурява без друго заплащане от престижното училище.
Марсело вече е проявил и другите си таланти. Той рисува и се вижда и като художник. От няколко години се подготвя в артшколата на педагожката Рени Петрова. През тази година се изяви и като актьор в ромското театрално студио "Суна". В първата постановка - Вражалец" на Ст.Л. Костов играе ролята на попа. За него режисьорът Хари Белов казва само най-хубави неща. "Има талант, има желание и аз му помагам да ги развие", признава Белов.

 

Майката Цветана: Ще продадем колата и златото, но после?

 

Искам децата ми да се изучат и да са уважавани, казва Илиева

 

"Ние с баща му сме съвсем обикновени хора", разказва майката на Марсело Цветана Илиева. "До неотдавна работих като шивачка, но вече съм безработна. Баща им е строител. В момента работим в село Трайково, община Лом. Мъжът ми лепи плочки, а аз му помагам. Говорим си само за Марсело. Плача от радост и тревога! Ще продадем колата, златото, което имаме, и ще съберем за първата вноска. Но какво ще правим по-нататък? Няма да можем да съберем цялата сума", притеснена е Цветана. Семейството има още две деца - третокласникът Тоти и шестокласникът Лоран. И трите й деца носят нейното име, защото дълги години живели с Найден Леонидов на семейни начала. Сключили брак, след като децата пораснали. Свикнали са с имената си и не искат да ги сменят. "Но въпреки това сме задействали процедура за припознаването им от баща им", обяснява майката.

"От малки съм учила децата си на трудолюбие. Искам да се изучат, да получат професии и да живеят добре. Да станат уважавани хора. Това, че сме роми не може да им попречи. Марсело израсна точно такъв. Равнява се по останалите си съученици и не е по-лош от тях", хвали се майката.

 

Синоним сме на кражби и лъжи, а можем да сме добри

 

Съучениците и приятелите ми отначало не повярваха, че съм приет в колеж в Кеймбридж. Когато им казах, те се изсмяха. Ром в Кеймбридж? Но, като разбраха, че не лъжа и не се шегувам, ми честитиха. Усетих и малко завист в думите им, но аз ги разбирам. Към нас, ромите, има предубеждение, че не можем да бъдем като българите. Нас ни свързват само с кражби, измами, лъжи. Аз доказвам обратното - че и ние можем да бъдем добри, образовани, полезни на обществото.

Аз уча английски от първи клас. 7 години съм изучавал този език, в строителната - също. Владея го добре, не се притеснявам да уча по всичко на английски. Разбирам, че съм по-добър от много от съучениците ми. Доказах го и с приемането ми в колежа.