Как котката Васка спаси от гладна смърт цяло семейство

Семейство оцелява по време на войната само благодарение на котка, която го изхранва. Действието на тази разтърсваща история се развива в Русия по време на Втората Световна война. Разказът е на жена, която по това време е била малко момиченце.

"Баба ми винаги казваше, че по време на тежката обсада и глад тя, майка ми и аз сме оцелели само благодарение на нашата котка Васка. Ако не е бил този малък, но силен войн, ние сме щели да умрем от глад, както много други семейства".

Всеки ден Васка отивала на лов и донасяла вкъщи мишки и дори охранени плъхове. Бабата почиствала мишките, изкормвала ги и варила супа от тях. А от плъховете правила добър гулаш, разказва zoomedia.baubau.bg.

През това време котката винаги сядала спокойно на една страна и изчаквала за своето парченце от храната. А през нощта трите лягали под одеялото и тя ги топлила със своята мека козина.

Когато бомбардировката започвала, животното усещаро много преди някой да обяви началото на въздушното нападение и не спирала да мяука с жален тон. Именно така семейството успявало да събере багажа си, да вземе вода и да напусне къщата. Те се настанявали във временно убежище, вземайки със себе си и котката.

"Гладът беше ужасен. Всички ние, заедно с Васка, гладувахме и слабеехме. Цяла зима баба събираше трохи за птиците, а през пролетта излизаше с котката на лов. Баба посипваше трохи на земята и сядаше с Васка в засада. Скокът на котката винаги беше учудващо точен и бърз. Васка гладуваше с нас и силата й не беше достатъчна, за да надвие птицата. Затова я сграбчваше и я носеше на баба ми. Така че от пролетта до есента ние се изхранвахме предимно с птици", споделя спомените си тогавашното момиченце.

Затова, дори и след войната, когато блокадата се вдига и има изобилие от храна, бабата продължава да дава на своята котка винаги най-хубавото парче от яденето. Тя я галила нежно, казвайки й, че е техния спасител.

Васка умира през 1949 година, а бабата я погребва в гробището. За да не стъпчат лобното й място, тя забива кръст и го надписва. След време, когато самата тя си отива от този свят, по нейно поръчение полагат тялото й на същото място. А после и това на майката, за да може да са пак заедно, както вечер под одеялото по време на войната.