Как по Турско обвиниха Славейков, че е "агент на западната пропаганда", а американската "Зорница" бе единствената медия на български за Априлското въстание
Кадър zornitsa.net
Заслуга на западните протестанти е и първата Библия на български език.
Законопроектът на "Възраждане", който ще обяви за чуждестранни агенти, всички медии, които получават приходи от чужбина разбуни духовете.
Историческата истина обаче е, че истинското българско пробуждане би било почти невъзможно без финансиране от вън, а свободният свят едва ли би научил за четата на Ботев, за Бенковски, за зверствата около априлското въстание без протестантския вестник "Зорница", както и американските журналисти Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър.
Всеки, който се интересува от истинското българско Възраждане, знае, че най-значимата медия на български език през 19-и век е вестник Зорница, издаван от мисионерите на Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина.
През 1864 г. в Истанбул започва да излиза илюстровано месечно списание на български език, наречено Зорница.
За негов създател се смята д-р Албърт Лонг.
Той е ръководител на Методистката епископска мисия в България, като центърът на неговата дейност е Търново. През 1864 г. се мести в Цариград и заедно с опитния мисионер на Американския съвет д-р Илайъс Ригс съсредоточават своите усилия върху ново издание на Библията на български език.
Някои от сътрудниците на Зорница обаче не са протестанти, като най-забележителният сред тях е П. Р. Славейков.
Когато през 1866 г. започва да издава собствен вестник под името Македония, Славейков често препечатва материали от Зорница.
Нещо повече, въпреки че той не приема протестантството и твърдо отстоява своите позиции на православен християнин, то неговите възгледи относно религиозните реформи, църковния въпрос и по отношение на образователните инициативи без съмнение са повлияни от американците.
Това е и причина да бъде обвиняван от своите сънародници, че е агент на протестантската пропаганда.
Зорница“ се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии.
Чрез седмичника българският народ по всички краища на поробените ни територии съпреживява ужаса и трагедията на Априлското въстание – така, макар бойните действия да обхващат ограничени области, целият български народ е информиран за събитията. По този начин „Зорница“ дава своя своеобразен принос, въстанието от април-юни 1876 г. да се превърне в общонародна драма и общо преживяване за цялата българска нация.
Още с първите дни на въстанието „Зорница“ съобщава на населението за мобилизацията на турски войски и тяхното придвижване към Пловдив и Пазарджик.Зорница“ се превръща де факто в единствения писмен източник на информация за българския народ в неговите най-отдалечени земи за случващото се във въстаналите територии.
Издателите на „Зорница“ окуражават българските читатели, информирайки за пробуждането на общественото мнение в Западния свят. Публикуван е първият от поредица материали – изказването на лорд Стретфорд за необходимостта от „радикална промяна в Османската империя“
. „Зорница“ е и тази, която информира читателите си за пристигането на четата на Христо Ботев, като посочва състава ѝ от 175 въстаници и отразява пристигането ѝ на българския бряг с парахода „Радецки“, както и за смъртта на Ботев. Публикувано е и известие за смъртта на въстаническия ръководител Георги Бенковски.
В броя си от 21 май 1876 г. „Зорница“ съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на „Зорница“ показват изключителна информираност, съобщавайки за въстаническите чети в Жеравна и Медвен, за башибозушките грабежи в Самоковско. Авторите на протестантското издание стават все по-смели, наричайки пряко, въпреки заплахите към вестника, „терор“ действията на башибозука в Шуменско.
В броя си от 11 юни „Зорница“ публикува дословно текста на „Прокламация на българските въстаници към мюсюлманите“, където изрично се показва, че действията на въстаналите българи са насочени срещу османския деспотичен режим, а мюсюлманското население е наречено събирателно „братя“. По този начин протестантските мисионери и издатели на „Зорница“ свидетелстват за толерантността на въстаналите българи и изграждат нравствения облик на тяхната кауза пред западните политически кръгове. Издателите на „Зорница“ са наясно, че паралелно с въстаническите битки тече решаваща битка за световното обществено мнение. Те правят всичко възможно да подпомагат българската кауза на международната сцена.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
9
1
