Как се сбъдват мечтите в България? 6 семейства си направиха собствен квартал като "Ориндж Каунти"
Дора Цветкова, "Марица"Шест семейства сбъднаха мечтите си да живеят едновременно и близо до града, и сред природата. Те са основните инициатори за възникването на най-младия квартал от типа на "Ориндж Каунти" в Пазарджик - този срещу "Устрем". За разлика от своя по-дългогодишен аналог в местността Писковец обаче, това не е типично богаташки район.
В него са се събрали хора от средна ръка, повечето - собственици на малки и средни фирми, заведения, книжарници. Най-младите са на по около 30 години, живеят в Англия и се прибират тук само за лятото. Преди да могат да се похвалят с удоволствието да живеят на това място, са преминали през същинско приключение.
Започнахме строителството в квартала през 2006 година, а първата къща в него беше моята, разказва застрахователката Диана Георгиева. Мечтаех за това. Много е хубаво да си извън града. Все едно си в гората. Не се чуват колите. Сутрин се събуждам с песни на птици и свирене на щурчета.
Докато си извоюва тази романтика обаче, тя е минала през дългогодишна борба. Земята била земеделска. Диана и още петима приятели я купили заедно и си разпределили парцелите. Първата сага била с процедурата за промяна на статута. Това продължило около година и половина, докато местният общински съвет каже своето "Да!".
На определен етап се оказало, че земята е с тежести. Още месец и половина отнело издирването на жената, предявила претенции и наложила запор плюс преговорите с нея и оттеглянето на запора. Когато Георгиева най-сетне пратила в своя парцел багер да дълбае изкоп за мазе, всички комшии се събрали като на паметно събитие да гледат с невярващи очи първата копка на новия квартал.
Още по-трудно обаче се оказало пускането на ток и вода. От Енергото пет пъти отрязали молбите с мотива, че за малко потребители е икономически необосновано да се прави трафопост. Когато обаче всички собственици заедно подали обща молба, все пак се намерил начин и без него - само с проводници.
И досега част от къщите нямат вода и канализация. Георгиева се радва на късмета да е в най-близката до града и успява със свои пари да прокара тръби. Останалите обаче разчитат на сонди с помпи, за да качват по етажите. И на септични ями. Подали са молби с проект до ВиК и общината, чакат отговор.
Друг щрих от обратната страна на медала е улицата към къщите. Понеже е извън регулацията, общината няма ангажимент да се грижи за настилка и поддръжка. В началото стопаните газели в кал като прасета, образно описва застрахователката.
После пак тя първа взела нещата в свои ръце. Поръчала 5 гондоли чакъл, който бил насипан до нейния имот. Примера последвал следващият, третият... Така уличката била завършена, както се прави магистралата - участък по участък. За да не избива калта над чакъла, накрая съседите настлали и филц. Сега положението е поносимо, ако не обръщат внимание на праха.
В първите години се появил и друг проблем. Тесният подход към къщите, преди да се превърне в уличка, се оказал незабележим за клиентите на близкия строителен хипермаркет и често се оказвал запушен от паркирани коли. Всяка сутрин на тръгване за работа се вкарвах в един и същи филм, разказва Диана. Спирам, влизам в магазина и касиерките обявяват по вътрешната гласова уредба: "Моля лек автомобил с марка еди-каква си, еди-какъв си модел и еди-какъв си номер да се премести". Затова се принудихме да обозначим входа с табела. Отначало никой не я забелязваше и ефектът беше нулев. Постепенно обаче посетителите явно разбраха, сега рядко я запушват.
Макар да е на метри от нивите с царевица и слънчоглед, дамата казва, че няма мишки вкъщи. Само една година имало инвазия наесен, когато бягат от полето и се крият в сградите. Сега обаче домашната котка очевидно съвестно си гледа работата. В базата на хипермаркета също има доста писани и те сигурно се включват в битката с гризачите, предполага Диана.
От другата страна на околовръстната улица "Стоян Ангелов", но в регулацията, се кипрят две гиздави къщи на местни художници. На въпроса дали след толкова перипетии не си е мислела за такъв вариант, Георгиева убедено отговаря: Не! Там няма възможност да се ширне двор, а и всичко се вижда от високите етажи на близките блокове. Извън града си е друго. Мога да си изкарам басейна и да си правя плажове на райграса, без да се смущавам от нежелана публика.
Първи на границата на регулацията се появиха кооперации, наричани от местните "кулите близнаци". Те са на около 300 метра от новия "Ориндж Каунти", но както е тръгнало, скоро ще са част от квартала. Зад тях вече се строят още една двойка "близнаци", а към парцелите в този район има силен интерес от купувачи. /Марица.бг
