Как ще изглежда България без турски имена
Скандалът по преименуването на над 200 местности във Варна предизвика бурна обществена и политическа реакция. Кьор бунар вече носи името Слепия кладенец, Кабакум – Големият пясък, а Тепеджиклер – Връхчетата. Как ще звучат имената на населените места в страната, ако по примера на варненските националисти, турските имена бъдат заменени с български? Екипът на ТВ7 потърси коментара на проф. Божидар Димитров.
Ако допуснем, че наименованията на градовете бъдат буквално преведени на български език, шеговито или не, на личните карти на жителите на град Пазарджик един ден може да пише Маркетче, а на Кърджали – Белобрад Ангел. Мадан ще носи името Рудище, на същия принцип Хасково ще е Царско село, Сунгурларе – Соколи, а Хисаря – Крепост.
"За мен това е буря в чаша вода. Турските имена не са превод от старите български имена. Много от имената, които смятаме за турски, всъщност са персийски", смята Божидар Димитров. Професорът напомня още, че подобна подмяна на имената на населените места не се прави за първи път.
През 1934 Деветнадесетомайците преименували всички села с турски имена като в тях не е живял дори един турчин. Промяната била наложена по административен път. Само преди една година в Бургас пък са били сменени гръцките и турските имена на над 600 местности.
Едно обаче е сигурно – ако бъде осъществена подобна подмяна на всички турски имена на населени места в страната, на голяма част от българите ще се наложи да сменят адресните си регистрации.
Хасково идва от турското Хас Кьой и означава принадлежащо на владетеля село. На български градът би се казвал Царско село.
Пазарджик произхожда от турската дума пазар, усвоена официално от българския език, а джик е турски суфикс за умалителни имена. Пазарджик буквално означава пазарче, а ако целта е да се избяга от турския корен на името, не остава друго освен да се смени със западното маркет и Пазарджик да стане град Маркетче.
Кърджали идва от турското кърджа, което е побеляла, прошарена брада, а Али е собствено име. На български буквално означава Белобрад Али, а за да е съвсем българско - може би Белобрад Ангел.
Ракиената мека на България Сунгурларе означава на турски Сокол, в множествено число. На български - град Соколи.
Джебел на турски означава незасята нива, усойно място, неподходящо за посеви. Патриотичното българско името на града вероятно би трябвало да бъде Крива нива.
Мадан означава руда, рудно находище. На български Мадан би бил Рударци или Рудище.Хисаря на български означава Крепост или Крепостна стена.
Едва ли жителите на град Чепеларе ще са доволни, ако името на населеното им място бъде преведено на български, защото на турски чепел означава мръсотия, помия и кал, а в най-добрата версия на превода - отвратително време.
За да се смени турското име с българско, село Айдемир трябва да стане Желязна луна, селоЕрден да стане село Плевел. Пловдивските тепета трябва да станат хълмове, а софийскитеПетте кьошета - Петте ълъла.
Плевенският парк Кайлъка на български е парк Скалите.
И в имената на върховете в България приносът на турски език е значителен.
Ако връх Бузлужда бъде преведен от турски на български би се казвал Непрозрачно място или Мъглива местност.
Улиците „Каймакчалан" в София и няколко други български града, носещи името на връх в Македония, трябва да се прекръстят на улица „Разбит каймак", за да има българско звучене.
Но самата българската дума каймак също произхожда от турския затова най-патриотично звучи разбита сметана.
Най-високият връх в България Мусала също носи турско име. Името е свързано с религиозния обред намаз. Намазът е молитва, отдаване на почит към бога, която вярващите мюсюлмани извършват рутинно 5 пъти на ден. На български Мусала означава Докосващ бога.
По време на 500-годишното османско робство, турците не променят имената на повечето градове по нашите земи, а просто ги адаптират към своята фонетика.
Така Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин става Видин и остава с турската си фонетика до днес, Плевен става Плевна, Ловеч - Ловча. Други просто са преведени на турски - Стара Загора става Ески Заара, известният през Средновековието като Ди Ампол по-късно става Ямбол.
Землище с. Каменар
Акча ач – Ялово
Армут табия – Крушев редут
Еши тарла – Зелената нива
Кайнаците – Изворите
Кайряк – Камънака
Кама тарла – Крайна нива
Кара ач – Чернево
Караач – Брястово
Каракуш – Орлово
Карасолук – Стръмното
Каратекемлика – Трънището
Костадин йолу – Костадинов път
Костандилер – Костандовци
Куванлъка – Кошера
Кум тарла – Пясъчника
Кърчанлък – Кичевско
Кърши тарла – Насрещното
Кьор бунар – Слепия кладенец
Мезарлък – Старото гробище
Пелит тарла – Жълъдова нива
Пунар алча – Под кладенеца
Пъндъклък – Лешниково
Саракайлар – Жълт камък
Чукур тарла – Чернозема
Яйла – Поляната
Мера бою – Голямата мера
Землище с. Тополи
Арпалъка – Луково
Ачмите – Коренището
Беглик чеир – Сбора
Бостан тарла – Овчага
Гебеджански път – Белославски път
Герен чеир – Мочурище
Ибиш йолу – Иваново
Каваклък – Тополница
Какракуш тепе – Орлов хълм
Камбура – Асфалтова база
Клисе баир – Църковище
Козаджи – Козарско
Таш тарла – Каменяк
Ченгене чешма – Кривата чешма
Чукур тарла – Долна нива
Землище кв. Виница
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Кълчикли кайнак – Къпинов извор
Коджа тепе – Големия хълм
Драгу кула – Кукерово
Парашкева алтъ – Св. Петка
Долаплъ кая – Долапа
Тепелер аркасъ – Зад хълмовете
Шидерин малкою – Шидерова стока
Чукур тарла – Долна нива
Куру тарла – Горска нива
Ямач тарла – Гранична нива
Банала чешма – Болярска чешма
Кълчикла – Къпинака
Кара таш – Черния камък
Канара юсти – Над канарата
Джевизли тарла – Орехова нива
Дере бою – Край дол
Парашкева алтаса – До св. Петка
Акчелар – Белица
Баба алино – Светеца
Аязма – Извора
Бостан тарла – Динена нива
Бостанджика – Бостана
Варна йолу – Варненски път
Дели сава – Сава
Дермен йолу – Воденичарския път
Джеферли йолу – Кичевски път
Дилбер чешма – Хубава чешма
Драгу дере – Кукерското
Кабакум – Големия пясък
Каваклар – Тополите
Казълджик пунар – Дрянов извор
Канара йолу – Скалния път
Кара али – Чернака
Кара тепе – Черни връх
Каракаш – Черновеждия
Кокодива – Градището
Кору тепе – Горски връх
Ламбур пунар – Гъстака
Лафолу – Приказките
Манастир тепе – Манастирски връх
Манда гьолджу – Биволската локва
Мантар тепе – Манатарката
Мешелик – Дъбака
Мешелика – Дъбака
Мишелика – Дъбака
Палат йолу – Дворцовия път
Папаз чаир – Попови ливади
Пелит тарла – Жълъдова нива
Саръ баир – Жълтия баир
Таушан тепе – Зайчи връх
Телки пунар – Лисичи кладенец
Тепеджиклер – Връхчетата
Узун келеме – Дългия дол
Фатрико – Дълбокото
Шидер малкою – Шидерова стока
Ясарлък – Залеза
Орта ачма – Средния корен
Баир баши – Големия баир
Малкою – Стоката
Кьор дермен – Сухата воденица
Ачма – Коренището
Ана дере – Майчин дол
Токат баши – Портата
Ян тепе – Страничния връх
Алтън тарла – Златна нива
Гермето – Преградата
Канара юстю – Под канарата
Каракаш юстю – Черново
Драгу тарла – Кукерска нива
Ямач (ямача) – Граничар
Хор тепе – Голия връх
Горен каракаш – Горно черново
Кору дере – Горски дол
Димитри чешме – Димитрова чешма
Ерек тарла – Сливова нива
Ян тарла – Странична нива
Бати пунар – Срутения кладенец
Еникьой йолу – Кумановски път
Чукура – Ниското
Фъндъклък – Лещака
Тонево тепе – Тонев връх
Драгу кола – Кукерово
Екши алма – Киселицата
Каракаш тепе – Черни връх
Землище с. Звездица
Адата – Острова
Бонджук дере – Мънистов дол
Екши алма – Киселицата
Каракольов чукур – Каракольово
Кемекчията – Кости
Олуклу тепе – Шарен връх
Палаза – Охраната
Перлекини – Блясък
Ташлъ гечит – Калдъръма
Тепето – Хълма
Улуклията – Вадата
Юртлука – Селището
Кору чешма – Горска чешма
Миликия – Имението
Землище с. Константиново
Белия ямач – Белия скат
Бигич – Вира
Боаза – Прохода
Бонджук дере – Мънистов дол
Герена – Мочура
Далън чешма – Потъналата чешма
Есек борун – Високия нос
Ешек тарла – Магарешка нива
Ешекчия – Старо село
Исек борун – Високия нос
Иски бостан – Старата градина
Кабата – Стара нива
Караманачмасъ – Биволари
Каратепе – Врани връх
Картала – Орлов връх
Кокар пунар – Миризлив кладенец
Колузлука – Усоето
Кулактърла – Кулашко
Кьомен дере – Могила
Мениджитърла – Мъжка нива
Миликия – Имението
Мимикия – Имението
Озмина – Къпалото
С/у юрдере – Биволски дол
Снапонар – Ясен кладенец
Снапунар – Ясен кладенец
Срещу бонджук дере – Срещу мънистовия дол
Срещу юрдере – Срещу биволския дол
Съзлъкола – Тръстиков дол
Табите – Редута
Чеира – Ливадата
Юр дере – Биволски дол
Язалджика – Надписа
Кокар понар – Миризлив кладенец
Гюргенджата – Габъра
Баладжалъка – Хармана
Землище кв. Галата
Герген чешме – Габрова чешма
Каин гечик – Бабин проход
Карач борун – Брястов нос
Кокарджа – Боище
Кору кокарджа – Горско боище
Манол чешме – Манолова чешма
Мимишона – Приселско
Орта борун – Средния нос
Патрабана – Стражата
Сакама дере – Пясъчния дол
Таушанлията – Зайково
Тепе тарла – Високата нива
Токат янъ – Вратника
Чиган – Тъпана
Чок бунар – Големия кладенец
Паша дере – Царски залив
Ески балар – Старите лозя
Ада бахча – Еленско
Землище кв. Аспарухово
Малкия джанавар – Малко Шкорпилово
Мара сарта – Пещера
Араб табия – Редута
Кючук караач – Брестак
Джанавара – Шкорпилово
Туфла кула – Тухлената кула
Землище кв. Владиславово
Атанас тарла – Атанасова нива
Боклук тарла – Нивата
Герен чаир – Мочурище
Джанаварски път – Шкорпиловски път
Дюсчелии – Равни връх
Кайряк – Синора
Кьор бунар – Сух кладенец
Кюклюк – Кореняка
Мешели тепе – Дъбов връх
Узун давлам – Кошарите
Яйла баши – Равна поляна
Балъм дере – Дъбов дол
Байряка – Знамето
Землище кв. Изгрев
Кокарджа – Гледка
Франга дере – Каменарски дол
Имена на селищни образувания
Ментеше – Сборяново
Акчелар – Белица
Балъм дере – Дъбов дол
Ваялар – Връбница
