Как след Освобождението българите нахлуха в Османската империя и отмъстиха жестоко на убийците башибозуци в Батак!

28.06.2017 / 11:54 1

На 27 юни 1895 г. Ахмед ага Барутанлията и неговата зверска орда от башибозуци, удавила героичното село в реки от кръв, става жертва на страшно отмъщение, пише "Дума".

Кръстю Берберов

"...Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи... Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен... Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове... Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души... Из цялото пространство се носеше ужасна смрад... 
Ахмед ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."

(Юджийн Скайлър - американски учен, писател и дипломат, разказва за турските зверства в Батак) 


След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата. 
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър - Кръстю Асенов. 
Дядо ми - Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият - на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството. 
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов - брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази. 
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака. 
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: "Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!..." 
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония. 
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов. 
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите: 
"Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!" 
И добавя: 
"За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание - смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!" 
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше: 
"Някои от тях сега получават поборнически пенсии..." 

Кръстю Атанасов - редовен войник от Българската войска. Сливен - 25.ІІ.1904 г.


В Пирин планина по онова време действали І и ІІ въстанически дружини. Една от целите била ІІІ дружина да се съедини с тях. 
Преминали границата при с. Якоруда и веднага започнали сражения с редовна армия и башибозуци. Не могли да отидат до Пирин и затова свърнали към Родопите и една сутрин на зазоряване стигнали Доспат - селото на Ахмед ага Барутанлията и на ордата башибозуци, които изклали през 1876 г. със зверска жестокост цялото село Батак. Съсекли и изгорили живи според едни историци 3000, а според други - 5000 души! 
Заграждат Доспат и го подпалват с бомби. Дядо ги определяше като "много ефикасни, с формата на половин кирпич". Къщите пламват веднага, защото са без керемиди, покрити само с чамови дъски. Войводата заповядва да пропускат жените и децата, които бягат от огъня, и да стрелят само по мъжете. (Тук дядо винаги добавяше: "А те в Батак клаха всички наред!...") 
Селото изгаря напълно за броени минути. Остава да стърчи само тухлената джамия. 
В дружината имало и двама калугери от Рилския манастир, които поискали разрешение от войводата да се върнат и да разрушат джамията. Бомбардират я и като се явили сетне пред войводата, казали, че в селото не е останала никаква живинка. 
Така на 27 юни 1895 г. възмездието настига Ахмед ага Барутанлията и неговите башибозуци-главорези. 
Всичко това съм узнал от разказите на дядо ми и от неговата собственоръчно написана биография с дата 12.VІ.1958 г., която се съхранява в Окръжния исторически музей в Сливен. Написана е, когато е кандидатствал за поборническа пенсия.

Всъщност съдбата на Ахмед Барутанлията е малко по-друга, но никак не е лека. Той не загива в Доспат, а от проказа. Страшната болест сякаш му е пратена от Господ за зверствата.

След въстанието Османската империя се опитва да измие ръцете си, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия но по-късно е помилван от султана, след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък. През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село Селча да се срещне с делегацията на Източна Румелия, които трябвало да договорят предаването на Тъмръшката република на Източна Румелия.Според житието на Баташките мъченици, Ахмед ага умира през 1881 година от проказа, от която се разболял в Диарбекир.

В житието на Светите Баташки мъченици, той е сравнен с "евангелският Ирод детеубиец", но за разлика от последния, Ахмед ага не оставя живи майките и бременните жени.



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама