Какво мислят мъжете за жените и удава ли им се този процес

Мъжете вярват в какво ли не, но особено по отношение на жените имат твърдо становище, което въобще не отговаря на истината. Ето например според тях ние никога не сме доволни и даже не знаем кога ще бъдем. А всъщност те мърморят за много повече неща, защото исканията към нас са много по-големи. Трябва да сме работни,  красиви, добри домакини, да се разбираме с приятелите му, да посрещаме гости, да го пускаме да гледа всеки незначителен мач, при това когато си пожелае, да сме перфектните майки, всичко да е изпрано и изгладено, и така нататък, и така нататък. С две думи, тези така наречени мъжки екземпляри ни искат кучки в спалнята, светици в кухнята, отскоро и перфектни в офиса, а ако може да изкарваме и достатъчно, за да си покриваме разходите, че да нямат задължения към нас, всичко се нарежда напълно идеално. Жените за тях са скъпо удоволствие, но само преди да се оженят. Защото след брака много им се улеснява финансовият въпрос. Просто тогава всичко приключва,  имам предвид нещата, за които дават пари при зарибяването ни. След това спират с вечерите, с подаръците, с цветята без повод, уикендите за усамотение, глезотиите... За това, когато се запознаят с идеалната за тях жена, гледат да я „лапнат” бързо, че да могат да контролират разходите и секса, естествено. Друго си е, когато лягате в едно легло всяка вечер. 

„Жените искат да ограбят свободата на мъжете!” Моля?! Това е най-голямата глупост, която съм чувала някога. Напротив, ние си искаме нашата, но няма кой да ни я даде, ако не се потрудим и не им покажем какво е да нямаш свобода, никога няма да си я получим. Просто тактика! Но докато си мислят така, това означава, че всичко е наред и няма как да ни разкрият. Според силния пол жените, които демонстрират сила и независимост, нямат нужда от мъжка грижа. Аз не съм на това мнение и мисля, че и много други също. Толкова е приятно, когато получиш подкрепа и упора в начинанията си. Толкова е хубаво, когато мъжът до теб ти каже... Давай, аз съм с теб! А те, завалийките, какво правят? Поболяват се, защото жена им ще ги забие с умения и с постигнати резултати, това е толкова незадоволително за тях. И защо? Защото ще им падне реномето пред приятелите и колегите. Защото ще бъде накърнено мъжкото им его. Защото ще сме изморени от работа и ще пренебрегнем съпружеските си задължения. Ето това си е направо УЖАС! Толкова е жалко, но това е самата истина, затова те не искат ние да успяваме в този живот. Наричат ни феменистки, мъжемразки и работохолички. А те какви са лешпери, дето, ако не ги ръчкаш, и една крушка няма да сменят. Не са наясно колко малко ни трябва да сме щастливи, но нали за целта трябва да имат малко мозък, за да могат и да мислят. Опитват се да търсят златната среда, но не им се получава, а и откъдето са го чули, че това е най-доброто... мамка му, бъркат. Мъжете трябва да разберат нещо в този живот, че ако искат да са щастливи, жените винаги трябва да са правите. А както казва една много мъдра за мен дама: „Не си заслужава да спорим с мъжете, и без друго те никога не са прави.” Защото или сме равни, или не – средният път не е златната среда. Средният път е просто среден пръст.

Ако продължа да пиша, вероятно ще се сетя и за други мъжки твърдения, които, естествено, не отговарят на истината, но нека оставим нещо и за другия път. 

Скъпи дами, можем ли и струва ли си да променяме тези техни виждания?  

Искрено ваша

Петя

[file1]